Според данни на статистическия институт на Сърбия от 2011 г., като българи са се самоопределили малко над 18000 души. С най-голямо българско малцинство са източните части на западната ни съседка –основно общините Босилеград и Цариброд. В последните години, заради засилващата се икономическа миграция, българите стават все по-малко.
„Основната характеристика на българското малцинство е, че то е разединено. Не действаме като един организъм” – казва Мила Васов, директор на издателство „Ново Братство“ и главен редактор на едноименния вестник, излизащ на български език в Ниш. Основната роля на българските медии в Сърбия, според Васов, би следвало да бъде обединяването на българите там.
Повече по темата прочетете и чуйте в публикацията – За българите в Сърбия и мисията на българския вестник „Ново Братство“ от колекцията на Радио българия. Повод да припомним това интервю е Денят на Западните покрайнини – 8 ноември.
Съставил: Елена Каркаланова
Навършват се 35 години от един емблематичен момент от посткомунистическата история на България, белязала последвалите десетилетия от прехода ѝ към демокрация – палежът на Партийния дом. Причините за случилото се и до днес са обвити в мистерия, а..
На 10 август 1915 година е осъществен пробен полет на първия български самолет в Божурище. Негов конструктор е изобретателят Асен Йорданов, чието име е част от учебниците, по които и до днес се обучават всички бъдещи летци и инженери. Още в ранно..
На 6 август Българската православна църква отбелязва един от дванадесетте велики Господски празници – Преображение Господне. Той е свързан с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесната Си слава пред трима от..
На 19 октомври почитаме паметта на небесния закрилник на България – св. Йоан Рилски Чудотворец. Основател е на Рилската света обител – най-големият и..