Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво поколение расте в България?

Младите не са по-лоши от нас, но трябват усилия, за да ги разберем

Снимка: БГНЕС

Изнервени от кризи и проблеми, които ни връхлитат от различни страни, като че ли все по-трудно успяваме да останем толерантни един към друг. Дали това се дължи само на различията между поколенията, на възпитанието или на българския манталитет – двама психолози открехват вратата към личностноопределящите ни неща.

Седемдесет и два процента от населението на страната ни попада в четири поколения – бейби бумъри (родени между 1946 и 1964 г.), Х (1965 – 1979), Y (1980 – 1995) и Z (1996 – 2009). Изречението, което описва най-възрастното поколение, е “Ще работя докрай”. Представителите на Х-генерацията се характеризират с това, че се чувстват по-млади от биологичната си възраст. Поколението Y се ръководи от принципа “Аз заслужавам”, а най-младите обичат фразата “Бъди промяната”.

“Поколенията се разделят според ценностната си система и по този параметър по-близки са Бейби бумърите и поколението Х, както и поколенията Y и Z – казва психологът Диляна Велева пред БНР- Радио София. – Докато двете по-стари поколения са по-семейно ориентирани и за тях е важно да постигнат сигурност, семейните ценности при младите са много размити и тийнейджъри от поколението Z заявяват, че не искат да имат семейство, нито деца. Друга разграничителна линия е начинът, по който поколенията традиционно са израснали в информационния поток. Затова и когато трябва да направят важен избор в живота си, поколенията Y и Z са свикнали да боравят с множество информационни източници и много повече са склонни да търсят данни в интернет пространството, отколкото родителите си.”

Пренесли живота си донякъде в дигиталния свят и комуникиращи на съвсем различно ниво, младите хора стават все по-неразбираеми с отделачаването на поколенческата възраст. Ако обаче искаме да общуваме с тях, сме длъжни да ги разберем, твърди психологът Иван Игов пред БНР.

Макар и израснало в дигиталния свят, поколението Z не е по-различно от нас, а просто възприема по различен начин света – продължава той. –Докато навремето ние учехме в абстрактно-логичен модел, младите хора днес общуват с образи и картини, които сглобяват в съзнанието си. За тях най-голямата ценност е да могат да балансират личния си живот с работата, перспективата и кариерата – това при нас го нямаше и затова сякаш не ги разбираме добре. Всички, които са се занимавали с представители на това поколение виждат, че те постоянно ровят в телефона си. Възрастните пък се обиждат, смятайки, че това се дължи на някакво лично отношение, а всъщност не е така. Оказва се, че младите хора могат да се занимават с телефона си и да правят много други неща едновременно. Така че това ново поколение не е по-лошо от нас, но трябва да положим усилия, за да го разберем.”

Обществените нагласи се създават на мястото, където си израснал, обобщава психологът и алармира, че днес „децата не изграждат стабилен Аз-образ, нямат представа кои са, какво искат от живота, а такива хора лесно се разклащат“.

Ако предишните поколения са много повече свързани с търсенето на сигурност, поради което се задържат на една и съща работа дълго време, по-младите са мобилни и отворени към нови неща, твърди Диляна Велева.

“Поколението Z не се привързва толкова към фирмената култура, колкото предишните поколения – казва още психоложката. –Т.е. младите хора са по-скоро индивидуалисти, които търсят във всеки един момент най-доброто за себе си и ако някой им предложи нещо по-добро, те директно избират тази алтернатива. При тях не съществува дълготрайното привързване – аз принадлежа към дадена организация и ще остана в нея от лоялност. Тази нагласа се отразява и в отношенията им, затова те имат много повече връзки за много по-кратко време.Моделът е същият - ако намеря нещо по-добро, не се чувствам дълбоко обвързан и лоялен към партньора си, отивам и си вземам другото.”

В условията на ковид кризата, когато домовете се превръщат в офиси, именно младите поколения са най-адаптивни към новата среда, казват още специалистите.

Съставил: Диана Цанкова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България и Румъния работят за подобряване на корабоплаването по Дунав

Условията за корабоплаване по река Дунав ще бъдат подобрени чрез европроект DISMAR на стойност 10 млн. евро, съобщи БТА, цитирайки изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" (ИАППД) в Русе Ивелин Занев...

публикувано на 29.06.24 в 10:25

Ретро автомобили, симулатори и игри за Националния ден на безопасността на движението

На 29 юни по повод Националния ден на безопасността на движението по пътищата Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" организира фестивал от 11 до 14 часа на площад "Княз Александър I Батенберг" в столицата, пред Художествената..

публикувано на 29.06.24 в 08:30
Резерватът

В почивните дни – облачността намалява и валежите спират

Още преди полунощ облачността ще намалее и през втората половина на нощта ще бъде ясно. Вятърът в Източна България временно ще отслабне.  В събота, 29 юни, ще бъде слънчево. В следобедните часове, над източната половина от страната и планинските..

публикувано на 28.06.24 в 19:30