Изнервени от кризи и проблеми, които ни връхлитат от различни страни, като че ли все по-трудно успяваме да останем толерантни един към друг. Дали това се дължи само на различията между поколенията, на възпитанието или на българския манталитет – двама психолози открехват вратата към личностноопределящите ни неща.
Седемдесет и два процента от населението на страната ни попада в четири поколения – бейби бумъри (родени между 1946 и 1964 г.), Х (1965 – 1979), Y (1980 – 1995) и Z (1996 – 2009). Изречението, което описва най-възрастното поколение, е “Ще работя докрай”. Представителите на Х-генерацията се характеризират с това, че се чувстват по-млади от биологичната си възраст. Поколението Y се ръководи от принципа “Аз заслужавам”, а най-младите обичат фразата “Бъди промяната”.
“Поколенията се разделят според ценностната си система и по този параметър по-близки са Бейби бумърите и поколението Х, както и поколенията Y и Z – казва психологът Диляна Велева пред БНР- Радио София. – Докато двете по-стари поколения са по-семейно ориентирани и за тях е важно да постигнат сигурност, семейните ценности при младите са много размити и тийнейджъри от поколението Z заявяват, че не искат да имат семейство, нито деца. Друга разграничителна линия е начинът, по който поколенията традиционно са израснали в информационния поток. Затова и когато трябва да направят важен избор в живота си, поколенията Y и Z са свикнали да боравят с множество информационни източници и много повече са склонни да търсят данни в интернет пространството, отколкото родителите си.”
Пренесли живота си донякъде в дигиталния свят и комуникиращи на съвсем различно ниво, младите хора стават все по-неразбираеми с отделачаването на поколенческата възраст. Ако обаче искаме да общуваме с тях, сме длъжни да ги разберем, твърди психологът Иван Игов пред БНР.
“Макар и израснало в дигиталния свят, поколението Z не е по-различно от нас, а просто възприема по различен начин света – продължава той. –Докато навремето ние учехме в абстрактно-логичен модел, младите хора днес общуват с образи и картини, които сглобяват в съзнанието си. За тях най-голямата ценност е да могат да балансират личния си живот с работата, перспективата и кариерата – това при нас го нямаше и затова сякаш не ги разбираме добре. Всички, които са се занимавали с представители на това поколение виждат, че те постоянно ровят в телефона си. Възрастните пък се обиждат, смятайки, че това се дължи на някакво лично отношение, а всъщност не е така. Оказва се, че младите хора могат да се занимават с телефона си и да правят много други неща едновременно. Така че това ново поколение не е по-лошо от нас, но трябва да положим усилия, за да го разберем.”
Обществените нагласи се създават на мястото, където си израснал, обобщава психологът и алармира, че днес „децата не изграждат стабилен Аз-образ, нямат представа кои са, какво искат от живота, а такива хора лесно се разклащат“.
Ако предишните поколения са много повече свързани с търсенето на сигурност, поради което се задържат на една и съща работа дълго време, по-младите са мобилни и отворени към нови неща, твърди Диляна Велева.
“Поколението Z не се привързва толкова към фирмената култура, колкото предишните поколения – казва още психоложката. –Т.е. младите хора са по-скоро индивидуалисти, които търсят във всеки един момент най-доброто за себе си и ако някой им предложи нещо по-добро, те директно избират тази алтернатива. При тях не съществува дълготрайното привързване – аз принадлежа към дадена организация и ще остана в нея от лоялност. Тази нагласа се отразява и в отношенията им, затова те имат много повече връзки за много по-кратко време.Моделът е същият - ако намеря нещо по-добро, не се чувствам дълбоко обвързан и лоялен към партньора си, отивам и си вземам другото.”
В условията на ковид кризата, когато домовете се превръщат в офиси, именно младите поколения са най-адаптивни към новата среда, казват още специалистите.
Съставил: Диана Цанкова
След инцидент при спирането на блок 6 на АЕЦ "Козлодуй" за ремонт няма облъчване на персонала, няма изтичане на радиоактивна вода в река Дунав, има временно отстранени оператори от централата. Това обобщи при изслушване в парламента служебният..
В шестия брой на „Часът на Радио България…“ ви срещаме с Милена Селими – представител на българите в Комитета на националните малцинства в Република Албания , преводач на албански на някои от най-популярните ни писатели и виден общественик. С..
Над 30 учени от 12 държави участват в Международния форум за кирилицата "Азбука, език, идентичност". Той започва в Националния дворец на културата в София на 27 юни по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова и с подкрепата на Министерството на..
Населението на България, и най-вече хората с нисък социално-икономически статус, са сред най-уязвимите групи в ЕС по отношение на промените в климата...
В четвъртък , 4 юли, над страната ще има разкъсана облачност. След обяд над Рило-Родопската област се очакват краткотрайни валежи с гръмотевици...
В „България днес“ на 4 юли говорим за това как климатичните промени засягат най-уязвимите групи и за произтичащия от тях риск от бедност за много българи,..