Късноантичната крепост край живописното село Дебнево, в района на Троян, се проучва от години. Към момента археолозите са разкрили крепостни стени, жилищни и стопански сгради, както и добре запазени производствени съоръжения.

Находките на територията на крепостта се отнасят към периода на късната античност и Второто българско царство /12-14 век/. Укрепителната система на някогашната твърдина се състои от две паралелно-концентрични стени, снабдени с правоъгълни кули, две порти за коли и една за пешеходци. При североизточната част на крепостта екипът на гл. ас. д-р Стилиян Иванов попада на основите на 17 отделни жилищни и стопански сгради, както и постройки на военни гарнизони.

Стилиян Иванов пред източната крепостна стена на обекта

На хълма Калето са разкрити също така християнски некропол с 145 гроба от времето на царете Иван Александър /1331-1371 г./ и Иван Шишман /1371-1395 г./, както и гробове от 16-17 век.

Изглед към част от разкритите археологически структури

Халколитна каменна брадва /V хил. пр. Хр./, измазано с глина кръгло огнище от периода на късножелязната епоха /IV - III пр. Хр./ както и парчета от съдове и глинени прешлени за вретено са сред най-новите находки това лято.

Част от зид на късноантично помещение в един от проучените сондажи

Непосредствено върху пласта от късножелязната епоха лежат основите на късноантичните градежи на крепостта. Зидовете им са с дебелина 0,70 - 0,80 метра, а откритите на място керамика и медни монети датират от края на 4 - 5 век. Екипът на гл. ас. д-р Стилиян Иванов попада на следи от старобългарско жилище от 9 – 10 век, както и на артефакти от късното средновековие.

Старобългарска ремъчна украса от периода на Първото българско царство

В момента находките се почистват от реставратор, след което ще бъдат предадени във фонд "Археология" към Музея на занаятите в град Троян, за да станат достояние на широката общественост, съобщи БТА.

Съставил: Венета Николова