В България от 27 ноември е в сила частичен локдаун, който ще продължи до 21 декември. Това се дължи на влошаването на епидемиологичната обстановка и разрабстването на епидемията с коронавируса. Още с обявяването на новата кризисна ситуация в страната, властите предприеха нови икономически, социални и здравни мерки за спасяването както на бизнеса, така и на хората.
От 30 ноември служителите от затворени бизнеси в определени сектори, които са осигурени на 8-часов работен ден, могат да разчитат на 24 лева /12 евро/ на ден като общата стойност на програмата „Запази ме“ е 50 млн. лева. Вицепремиерът Томислав Дончев обеща да обяви тези дни нов план в подкрепа на икономиката на страната на стойност 170 млн. лева. През изминалата седмица стана ясно, че Европейската комисия заделя за борбата срещу кризата на коронавируса в страната 511 млн. евро. Тази съществена финансова подкрепа включва безвъзмездни средства за оборотен капитал за микро-, малки и средни предприятия, капиталови инвестиции и гаранции по заеми, съобщиха от ЕК. В действие е също така мярката 60:40 и 80:20, целяща запазването на работните места чрез изплащането от държавата на част от работните заплати в закъсалите предприятия.
Министърът на икономиката Лъчезар Борисов обяви, че държавата пренасочва общо 156 млн. лв. от оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" за подпомагане на бизнеса. От своя страна вицепремиерът и министър на Туризма Марияна Николова обяви, че този най-нудждаещ се и пострадал бизнес ще получи помощ от 50 млн. лева. Общо правителството възнамерява да отдели от бюджета за спасяване на икономиката 350-400 млн. лева. Всичко това би трябвало да успокои бизнеса, който най-силно усети ударите на кризата – транспорта, хотелиерството, ресторантьорството, развлекателната индустрия, земеделците, търговията на дребно и т.н. Премиерът Бойко Борисов определи мерките като „балансирани“.
Що се отнася до чисто здравните аспекти на кризата, няма наблюдател, който да не признае, че властите положиха и полагат доста усилия да засилят и усъвършенстват капацитета на здравната система в борбата й срещу пандемията. От материална гледна точка нещата изглеждат добре – болници, апаратура, лекарства има в достатъчни количества, макар че се виждат и доста организационни и бюрократични проблеми.
Правителството заяви, че бъдещата антиковид ваксина ще бъде доброволна и безплатна за гражданите. Засега нерешен обаче остава същественият проблем с преумората и липсата на медицински персонал – лекари, медицински сестри и санитари. Неслучайно продължава заплащането по 1 000 лева на медиците на първа линия. И от 1 януари предстои ново увеличение на техните заплати.
Въпреки уверенията на премиера Бойко Борисов, че никой няма да остане забравен от усилията за преодоляване на ковид-кризата и че няма да допусне затваряне на държавата, мнозина считат, че мерките са недостатъчни и закъснели. Опонентите на властите смятат, че държавата би трябвало да поеме заплатите и осигуровките на бизнесите, които са затворени, да плаща режийните им разходи, да осигури по-лесен достъп до нови кредити и разсрочване на старите задължения, да обяви гратисни безлихвени периоди за дължимото от фирмите на държавата и още много други икономически очаквания. Засега обаче не се предвижда удължаване на мораториума върху кредитите, въведен през юни и изтичащ в края на годината, който пострадалите фирми оцениха досега много високо.
Смята се, че за да се подпомогне икономиката ще трябва да се инвестират още 200 млн. евро. По най-песимистичния сценарий загубите за БВП ще са 500 млн. евро, но това може да се компенсира, смятат от правителството.
Личи опитът на управляващите да постигнат труден баланс между свободата на икономическия живот и строгостта на мерките. Затова може би е фалшива зловещата дилема:” Хората или икономиката”.
Снимки: БТА и БГНЕС
Служебният премиер Димитър Главчев увери, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска. Главчев присъства на представяне на нов изкуствен интелект от последно поколение, работещ на български език, създаден от Института за..
Годишно поне 20-30 души от строителството губят живота си, посочи пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той коментира тежкия инцидент в София, при който загина един работник, а други пострадаха, заради незаконен ремонт в сглобяемо..
По време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов е поискал защитни мерки срещу вноса в България на пчелен мед с украински произход. Румъния е подкрепила..
В дните 22 и 23 ноември Българската православна църква ще отбележи тържествено 100 години от освещаването на Патриаршеския ставропигиален храм-паметник..
"Инвестирането в хората, образованието, иновациите и технологиите е ключът към успеха в бъдеще", заяви президентът Румен Радев на откриването на бизнес..
В „България днес“ на 22 ноември говорим за това как се осъществява дейността на едно българско сдружение в Гърция, с..