Паметта и делата на Свети Спиридон, един от великите чудотворци на IV век, Православната църква чества на 12 декември. Роден е на остров Кипър в бедно семейство, става овчар в ранна възраст. Според житието му бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот. Както бил обичаят, достигайки подходяща възраст, той се оженил, но скоро жена му починала. Тогава се отдал изцяло в служба на бедни и страдащи. Имал дар да лекува различни болести и при него идвали хора от всички краища, до които достигала славата му. Запазил своята пословична скромност и след като бил назначен за епископ на град Тримитунт на остров Кипър. Продължавал да помага на хората, дори работел на полето, заедно със земеделците. И все така носел овчарската си гега и шапка, изплетена от върбови клони, както е изобразен и на иконите.
В нашата традиционна култура Св. Спиридон се приема като покровител на занаятчиите – обущари, абаджии, а също на керемидчии, грънчари, тухлари и др. Като епископ Свети Спиридон участвал в Първия Вселенски събор. Известно е, че тогава са се водили ожесточени спорове с Арий и неговите привърженици, които не признавали триединството на Бог, Син и Светия дух. Спиридон не влязъл в спор, но извършил чудо, с което доказал триединството – взел една керемида, стиснал я и от нея потекла вода, към небето се издигнал огън, а в шепата му останала пръстта. Вероятно тази легенда, споменавана и в църковните текстове е причината Св. Спиридон да се тачи като закрилник на хората, които изработват предмети с помощта на огън и пръст.
Вярва се, че Св. Спиридон пръв открил как да се направи здрав съд от глина. В началото опитвал само с глина, но все не успявал. Огорчен от неуспеха, той се разплакал, сълзите му закапали върху колелото и глината станала податлива. Направил съда, опекъл го и така дал този занаят на хората.
Светецът е покровител и на бакърджиите, защото пръв разкрил тайната, че калаят покрива по-трайно вътрешната страна на съдовете, ако се смеси с нишадър.
В България много разпространено е и вярването, че Св. Спиридон предпазва от обриви, „струпки“ и рани. В Родопската област жените раздавали помежду си питки за здраве. В Пловдивско на този ден било забранено да се варят боб, царевица, леща и пр., за да не излизат обриви по тялото. В Пиринския край пък го почитат като покровител на конете и едрия домашен добитък. Още в ранно утро жените излизали и раздавали обреден хляб, за да са здрави животните. В селищата около Троянския Балкан съществува и поверие, че на 12 декември слънцето спира да се движи и поема обратния път към лятото.
През целия съботен ден, на 25 май, археологическият резерват Никополис ад Иструм край Велико Търново ще бъде домакин на седмото издание на Античен фестивал "Нике играта и победата". Тази година в събитието участват исторически реконструктори..
Дългогодишната педагожка и общественичка от Тутракан Калина Михайлова представя изложба с български народни носии в румънския град Гюргево, предаде БТА. Експозицията с 20 носии може да бъде видяна в местния Дом на пенсионера от 21 до 24 май. Всички..
Празник под знака на омайната гурковска роза ще се състои днес в едноименния град. Чрез него общината ще изрази признателност към усърдието на розопроизводителите, които поддържат визитната картичка на района. “ Маслодайната роза се разцъфтя по-рано..