И до днес българите не забравят на всяка Коледа да поставят на елхата поне по една нова играчка, тъй като вярват, че това носи здраве и късмет. Първоначално по нашите географски ширини хората украсявали дръвчето с ябълки, орехи, пуканки и разноцветни хартиени гирлянди, а по-късно се появяват и стъклените играчки. Елхата се превръща в един от най-важните и обичани символи на следосвобожденска България, когато ритуалите за Коледа и Нова година започват да се европеизират.
Неделима част от празника стават европейските балове, изпращането на картички с благопожелания за здраве, щастие и любов и, разбира се, подаръците, на които най-много се радват децата. Дългоочаквана част от коледно-новогодишната магия са и появилите се искрящи в небето „огнени играчки”, както тогава са наричали зарята.
За да разберете чие дело е първата голяма частна коледна елха в столицата и кога коледното дръвче навлиза масово в градския бит у нас, прочетете публикацията Кога грейва първата коледна елха в България? от колекцията на Радио България.
Редактор: Десислава Семковска
Точно преди 75 години, а именно през 1949 г., най-голямото естествено находище на дървовидна хвойна (Juniperus excelsa) в Европа - "Тисата" , намиращо се в подножието на Пирин, е обявено за резерват. Дървовидната хвойна е южен..
Точно преди 100 години, на 12 септември 1924г. започва освещаването на храм-паметника "Св. Александър Невски" , построен "в знак на признателност към руския народ за Освобождението на България от османско иго през 1878 г.", по идея на българския..
В съзнанието на българите, които пазят и почитат паметта на предците си, датата 6 септември е символ на обединението на изстрадалия ни народ, съхранил вярата и идентичността си през петвековния османски гнет. След Освобождението в края на..