Източното православие чества паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец. Игнажден, според църковния календар, е на 20 декември, но когато датата се падне в неделя, празникът се измества с ден по-рано. 

Преданието гласи, че Игнатий е детето, за което се споменава в Евангелието на Матей. Описвайки спора между Христовите апостоли за това кой сред тях има първенство, Матей разказва как Иисус прегърнал едно дете и казал: „Ако се не обърнете (промените) и не станете чисти като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема.“ По-късно Игнатий става епископ на Антиохийската църква. Ученик е на Светия апостол и евангелист Йоан Богослов.

В народния календар на същата дата е Игнажден. Някои от ритуалните действия са свързани с евангелския сюжет, но със сигурност фолклорният обичай предшества установяването на църковния празник. На Игнажден започва преходът към новата година. Денят е пълен със забрани, гадания и ритуални действия, които би следвало да привлекат добрите сили и да подготвят новото начало. На Игнажден не се дават пари назаем, от дома не се изнася нищо, а всеки, който влезе, трябва да е с „пълни ръце“. Най-важното на този ден е полазникът – т. е. кой пръв ще влезе в къщата. Ако първият, влязъл в дома, е човек с добро здраве, задружно семейство, имотен и с късмет, той ще донесе благословия за домакините. Те, от своя страна, обсипват полазника с пшеница, ечемик и сушени плодове. В някои селища на страната ни дори има обичай да го даряват с нова риза и чорапи.

„Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа” е основният мотив на песните, които се изпълняват на Игнажден, защото се вярва, че на този ден започват родилните мъки на Богородица. Затова жените не работели на този ден, а ястията за кадената вечеря приготвяли в навечерието на празника. Според народната вяра, в деня на зимното слънцестоене (22 декември) се ражда новото слънце, Млада бога. Един от материалните символи на слънцето и на Бога в традиционните представи на българина е хлябът, който заема важно място във всички народни обичаи. Какви са обредните хлябове, които някога приготвяли в последните десетина дни на годината ще научите от публикацията „Обредните хлябове от Игнажден до Коледа” от колекцията на Радио България.

Съставил: Албена Безовска