С Новата година във Виена ще отвори врати първата библиотека с български детски книги. Така, във въображаемия свят на родните класици, децата ще съпреживяват приказни истории от нашите земи, а чрез литературния изказ неусетно ще обогатяват знанията си по майчин език.
250 тома, дарени от сънародници в Австрия и в България, ще очакват през януари децата до 14 години в библиотеката. Преди да дойдат да си вземат книга, малките читатели ще могат да я изберат в специално създадената виртуална библиотека. Елин Пелин, Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Йордан Радичков са само някои от авторите, които ще им разкриват богатството и тайните на българския език.
“Много от семействата, които живеят във Виена, биха искали децата им да говорят български – разказва Евдокия Цветичова, един от създателите на библиотеката. – Оказва се, че малкото на брой неделни училища не успяват да запълват езиковите дефицити. Затова и с Петя Райс решихме да направим библиотека в сградата, където се помещава нейната детска градина. Родителите посрещнаха идеята ни изключително топло, поеха я присърце и започнаха да работят с нас.”
Според официалните данни на виенската община в града живеят 20 700 българи. Сънародниците ни обаче предполагат, че броят им е много по-голям, а децата достигат около 4 хиляди. Повечето малчугани посещават неделни училища и говорят майчиния си език, но има и такива, които трудно се оправят на български и не могат да четат. Затова и създателите на библиотеката предвиждат да основат детска градина, която да се посещава веднъж седмично.
“Идеята е това да не бъде само библиотека, но и център, в който децата по интересен за тях начин – най-вече чрез игри, да имат досег до българските култура, език и изкуство – продължава Евдокия Цветичова. – В момента българчетата не разполагат със свое средище, в което да се виждат и да се запознават помежду си. Във Виена обаче се срещат организации, занимаващи се много активно с култура, с кино, канят писатели. Ние ще се свържем с тях и ще работим заедно, още повече че това не е инициатива, подета само от една организация, а е отворена за всички.”
Една от предстоящите задачи пред основателите на библиотеката е да установяват контакт с българските издателства, за да обогатят книжния фонд. А в по-далечен план предвиждат сътрудничество с неделните училища, срещи с писатели, литературни премиери.
Заради строгите мерки срещу разпространението на коронавируса в страната някои от идеите може да се наложи да почакат. “Това е дългосрочна инициатива”, подчертава с визия за бъдещето Евдокия Цветичова. Защото “българската култура и българският език трябва да живеят навсякъде, независимо дали става дума за Австрия, Америка, Австралия”. Българското трябва да остане, тъй като приндлежи на всеки един от нас, добавя тя.
Снимки: личен архив
Промените се "усещат във въздуха", студентите върнаха надеждата, която не е имало от години и обществото трябва да стане нормално – това са посланията от трибуната "Към какво общество се стремим", която се състоя в залата на Центъра за култура в..
Преселвайки се в Бесарабия преди повече от два века, българите пренасят със себе си и част от богатата ни обредност. В новата им родина някои обичаи се видоизменят под влияние на местните традиции, други изчезват, а трети се запазват само и..
Новогодишен карнавал се състоя в центъра на Цариброд. За събитието информира мултимедийният портал на български и сръбски език ФАР. Андрияна Найденов от Туристическа организация „Цариброд“ сподели, че са се погрижили този ден да остане хубав..
Българската професионална мрежа (NYC Bulgarian Professionals Network) организира първата за годината неформална среща (Happy Hour) на българската..
България е сред водещите участници на FITUR 2025 – едно от най-големите и важни международни туристически изложения, което се провежда в Мадрид, Испания,..