Обучението в най-престижните висши учебни заведения, при това едновременно в различни държави от Евросъюза вече е факт. То възможно, благодарение на инициативата "Европейски университети", разработена съвместно от висши училища, студентски организации, страни членки на ЕС и Европейската комисия.

Отскоро, в мрежите на „Европейски университети“ са включени и пет български висши училища, които бяха одобрени през 2020 г. Това са: Софийският университет "Св. Кл. Охридски", Университетът за национално и световно стопанство, Нов български университет, Технически университет - София и Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите - Пловдив.

"Българските висши училища бяха активни, особено във второто кандидатстване в инициативата, която се финансира и по програма "Еразъм"", коментира министърът на образованието Красимир Вълчев, в интервю за БНР. Бюджетът на програмата е 120 милиона евро. С одобрените 24 нови обединения на европейски университети, общият им брой достигна 41.

"Ние живеем в един по-отворен за пътуване, по-глобализиращ се свят – отбелязва министър Вълчев. – Всички потребяваме повече от най-известните марки търговски продукти. По същия начин и висшето образование е пазар, който се глобализира. По-голяма част от студентите искат да учат в най-големите, най-добрите като репутация училища, а 90% от висшите училища по света са малки. Малки са и всички български университети, както и френските, немските, на фона на глобалния пазар, с много малки изключения. На международния пазар на висшето образование, търсенето е съсредоточено в малко на брой висши училища – най-вече американски, британски, китайски."

Това е и причината европейските лидери, в края на 2017г., на срещата на върха в Гьотеборг,да вземат решене за създаване на единно европейско образователно пространство, част от което е и инициативата за европейски университетски мрежи. Финансовата подкрепа за тях, от страна на ЕС, е в размер до 287 милиона евро. Освен по програма "Еразъм+", по предложение на българския еврокомисар Мария Габриел, бе осигурено и допълнително финансиране по програма "Хоризонт Европа" за научни изследвания и иновации.

"Бъдещите европейски университети няма да бъдат университети, съставени от висши училища, които са в един кампус, както са например американските, пояснява Красимир Вълчев и добавя: Те ще са университети на мрежов подход с общи програми, общи дипломи, но разположени в различни страни. Един български студент ще може да учи едновременно и в Холандия, и в България, и в Полша, и в Испания по няколко месеца. Това се случва и в момента по програмата "Еразъм", но Европейските университетски мрежи са една по-висша форма на интеграция."

Според министъра на образованието това ще направи европейските университети по-разпознаваеми и ще утвърди основополагащия европейски принцип на единство в многообразието. Ще даде и повече образователни възможности на всички европейски студенти.

"За българските висши училища тази инициатива е шанс да бъдат видими на пазара, да бъдат интегрирани в общото европейско образователно пространство, да привлекат повече студенти от Европа, пък и от съседни страни, извън ЕС. Увеличаването на разликите между малките и големите университети ще се задълбочава, а международният обмен ще се разраства."

По думите на Красимир Вълчев, в това отношение в България се наблюдава положителна тенденция - за последните 25 години броят на чуждестранните студенти се е увеличил два пъти.

Редактор: Д. Григорова  /по интервю на Нина Цанева, БНР-“Хр.Ботев“/