На 13 януари 1915 г. се провежда първата прожекция на първия български игрален филм - "Българан е галант". Режисьор на кратката няма комедия е Васил Гендов, който играе и ролята на Българан.
Сюжетът се върти около любовните неволи на бонвивана Българан. Разхождайки се по софийските улици, той среща красива млада дама и започва да я ухажва. Тя решава да даде урок на натрапника и му предлага да я придружи из пазара. Прави покупки и уж, че си е забравила парите – моли Българан да й даде назаем. Дамата води ухажора си в ресторант и за негова сметка поръчва напитки и закуски. След гощавката натоварва кавалера с пакетите и го повежда към дома си. По пътя среща своя съпруг и му предлага да хванат файтон, като освободят „носача“. Двамата потеглят пред смаяния Българан, а за благодарност той получава само една монета.
Филмът не е съхранен на лента, а официалната версия за унищожаването на всички копия на филмите на Гендов гласи, че по време на бомбардировките през 40-те години на XX век, къщата му в София изгаря до основи, заедно с всичко в нея. Друга версия сочи, че след 1944 г. новата власт унищожава умишлено неговия архив. Каквато и да е истината, датата на първата прожекция на този филм, години по-късно е утвърдена като Ден на българското кино.
През изминалата 2020 г., както всички останали сфери на обществения живот, така и седмото изкуство понесе щети, заради Covid-19. Противоепидемичните мерки наложиха затварянето на киносалоните, което пък позволи на все по-агресивно налагащите се стрийминг платформи, бързо да запълнят образувалата се празнина.
„Тъжно е, че в момента не е възможно да отидем на кино и спокойно да се потопим в това толкова духовно и прекрасно пространство“ – заявява в интервю за Радио България актьорът и продуцент Александър Алексиев:
„От друга страна обаче, имаме достъп до качествени филми и през т.нар стрийминг платформи. Това винаги ще бъде удобство и предпочитан метод за някои, но аз искрено се надявам, че киното няма да изчезне, а хората, които обичат да изживяват тази емоция в киносалона, ще се върнат към нея, когато това стане отново безопасно. Важно е обаче, че в момента имаме алтернатива, от която да черпим тази духовна храна“.
Първите дни от настоящата година, ни донесоха цели два повода да се гордеем с постигнатото от двама талантливи наши артисти – Теодор Ушев, бе избран за най-влиятелния аниматор в света за последните 25 години, а актрисата Мария Бакалова, нашумяла с ролята си в популярна пародийна комедия, бенаградена от кинокритиците в САЩ за най-добра поддържаща женска роля.
По думите на Алек Алексиев, с постижението си Бакалова успява да проправи път към Холивуд не просто за голяма част от българските актьори, но и за немалко източноевропейски. Теодор Ушев пък дължи успеха си на упорита и всеотдайна работа и дълго вървян път:
„В този смисъл това са два различни, но много мотивиращи примера. Те трябва да ни служат за доказателство, че това може да се случи, техните успехи са постижими. Ние трябва да сме готови за късмета си и да не го изпуснем, защото не бива да се изненадваме, че за подобен успех е необходима и немалка доза късмет. Ако не си подготвен да хванеш птичето, което ти е кацнало на рамото, то ще отлети и ще отиде някъде другаде“.
Що се отнася до възможността български филм да пожъне успех, предизвиквайки световен отзвук, актьорът е по-скоро скептичен, тъй като за това е необходима сериозна рекламна и пиар стратегия:
„Това е много трудно, тъй като пазарът ни е твърде малък, отношението, интересът и търсенето на родни филми от страна на публиката не е достатъчно силно изразено. Иначе има филми, които се правят в България, а в чужбина жънат огромни успехи. Такива са тези на Стефан Командарев, на Петър Вълчанов и Кристина Грозева, на Яна Титова и други“.
През последните няколко години станахме свидетели на пълна промяна в представите ни и за филмовия сериал. Вече е напълно нормално бюджетът за цял пълнометражен филм да се изразходва за заснемането един епизод от телевизионна поредица. Макар тези факти да ни карат да мечтаем някога в България да се осъществи мащабна продукция, чието разпространение по света да се очаква с нетърпение, не бива да забравяме постижението на българския телевизионен сериал „Под прикритие“. Успехът му няма аналог в историята на българските сериали. Четирите му сезона до момента са продадени и гледани в над 142 страни. От началото на годината той се разпространява и в Германия.
През тази година Денят на българското кино ще се отбележи нетрадиционно. В часовия пояс 16.00 – 24.00 ч. на видеоплатформата ще могат да се видят безплатно 16 документални и 23 пълнометражни игрални български филми от последните години. Заглавията включват най-новите продукции, създадени както с държавна подкрепа, така и финансирани по частен път. Таксата за гледаните през този часови пояс филмови заглавия ще бъде заплатена от ИА „Национален филмов център“ и Столична община.
Снимки: Архив, БНТ, Боряна Пандова, Facebook /Мария Бакалова, Александър Алексиев
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
Главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе е открита в Епископската базилика в Пловдив, съобщи ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. По..
Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред..
Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че..