Св. Антоний Велики е роден около 251 г. в Египет, умира на 105-годишна възраст, на 17 януари – датата, която е отредена в църковния календар за почит към паметта и делото му. Св. Антоний се счита за първия сред монасите, които се отдават на отшелнически живот далече от света, в пълна самота и отреченост от земните изкушения и пороци. Помагал на хората с духовни напътствия и с дарбата си на лечител, получена след десетилетия на изпитание. Оставя след себе си многобройни ученици и последователи.
Както знаем, народният обичай на същата дата, се нарича Антоновден. Освен личен и семеен празник на всички, които носят името Антон, Андон, Дончо, Антония и техни производни, в българската традиция денят и ритуалите около него са свързани с вярването, че светецът е покровител на болестите, заедно със своя брат близнак Атанас (Св. Атанасий, чийто църковен празник е на 18 януари).
В народните представи болестите са възрастни жени, които обикалят света и пакостят на хората. Според вярванията, не бива да се споменават истинските им имена, за да не ги вика човек. Затова народът ни ги нарича „лелички”, „сладки и медени”, „благички”. Смята се, че Антон и Атанас били ковачи, дори изобретили ковашките клещи. Затова те се считат и за покровители на ковачи, ножари и железари. Още за поверията, свързани с този празник, прочетете в публикацията „Сладки и медени” – поверия, ритуали и легенди за Антоновден и Атанасовден, от колекцията на Радио България.
Съставил: Албена Безовска

Денят на св. Димитър – 26 октомври, се празнува из цяла България, а мощите му, съхранявани в Солун, са постоянен обект на преклонение от българите, които често пътуват в Северна Гърция. В народния календар Димитровден се свързва с края на..
На 19 октомври почитаме паметта на небесния закрилник на България – св. Йоан Рилски Чудотворец. Основател е на Рилската света обител – най-големият и влиятелен духовен център в България. Йоан Рилски е роден около 876 г. в село Скрино, край..
За първи път Химнът на независимостта прозвучава на 22 септември 1908 г. в черноморския град Бургас. Авторът на мелодията и текста – военният капелмайстор Георги Шагунов, отбелязва върху титулния лист на партитурата, че химнът е написан и изсвирен час..