Двайсет години след като братята Люмиер разказват на смаяната публика в Париж история посредством движещи се образи, в софийския „Модерен театър” бива прожектиран първият български филм „Българан е галант”. Създателят му Васил Гендов ще режисира общо четиринайсет филма и редом до него ще върви Жана Гендова – присъствието й на екрана ще го окрилява, а дома му ще превърне в убежище от тежките житейски битки, огорчения и страхове.

Когато започва работа по втория си игрален филм “Любовта е лудост”, Васил Гендов случайно среща “младо момиче, което мечтаеше да се види на екран”. От пръв поглед я харесва, доверявайки й, че иска да я види като героиня в новата си кинотворба.

„През есента на 1916 г. се запознах с младата и талантлива ученичка Жана Иванова в театралните курсове на известните драматически артисти Елена Снежина и Сава Огнянов – разказва режисьорът за първата си среща с бъдещата актриса в запис, пазен в Златния фонд на БНР. – Едва 16-годишна, тя с неописуем възторг посрещна идеята да създадем нов филм и с целия си младенчески жар поиска да участва и за в бъдеще в изграждането на българското кино.”

Подобно на Васил Гендов, и Жана е родена в Сливен. Режисьорът израства под бащината опека на възрожденския деятел Димо хаджи Гендов, а бъдещата актриса – в семейството на офицер от българската армия. Той се влюбва в киното 12-годишен, когато гледа първия си филм, докато тя още в ученическите си години играе в представленията в кинотеатър “Одеон” с артисти от Народния театър. Пред общия им ентусиазъм да направят собствен филм обаче се издига непреодолима на пръв поглед пречка – липсата на средства.

„Каква беше моята изненада, когато Жана ми отговори, че имала в спестовната си книжка 600 лв., които би ми дала, за да ми помогне – пише Васил Гендов в мемоарите си. – По-късно разбрах, че не спестовната книжка беше пожертвана, а един дамски златен часовник – семеен спомен, подарен й по случай постъпването във френския колеж в Пловдив.”

Благодарение на Жана, на която поверява главната женска роля, през 1917 г. Васил Гендов успява да заснеме комедията „Любовта е лудост”. Това е и единственият запазен негов филм, чието име днес носи варненският международен кинофестивал.

Междувременно Васил и Жана свързват не само професионалния, но и личния си живот. След премиерата на „Любовта е лудост” двамата заминават за Берлин, където учат драматично майсторство и се снимат в няколко филма. След завръщането си Жана Гендова участва в повечето филми на своя съпруг, играе в театъра и успява да придобие ореола на звезда.

„Трябва да призная, че младата и ентусиазирана актриса беше непоколебим борец за преуспяването на българския филм – изразява възхищението си Васил Гендов. – В продължение на 25 г., при създаването на четиринайсетте български игрални филми, тя неотклонно вървеше редом до мен. Тя беше и главно действащо лице, и асистент-режисьор, и организатор, и гримьор, и участваше в изработването на всички сценарии.”

През 1937 г. семейният тандем заснема последния си филм „Земята гори”. По ирония на съдбата установилата се през 1944 г. комунистическа власт изгаря всички мостове към бъдещи кинопроекти, обявявайки Васил Гендов за фашист и враг. Така бива изпепелена и филмовата кариера на първата българска кинозвезда.

„На един мой портрет в Националната филмотека съм записала: „Българският филм, това е целият ми живот” – обобщава творческия тандем актрисата. – И с право – колко непосилен труд, колко хубави мечти преди много, много години, колко осъществени и колко несбъднали се мечти! Хората печелиха пари, трупаха си настрана, затваряха ги в банките, а Васил Гендов с всичките си недостатъци и упоритост до лудост тичаше измъчен, с невероятен труд събираше петачета, уреждаше театър, играеше по утра и вечеринки и печелеше пак петачета – но не за да направи къща или апартамент, не за да ги вложи в банка или в някое доходно търговско предприятие, а за да направи български филм.”

Снимки: архив