На 19 януари 1871 г. в битолското с. Смилево е роден Дамян Груев, останал в българската история като Даме. Учил в Солунската българска гимназия, младият Даме е изключен заради ученически бунт. Сръбското културно дружество „Свети Сава“ го изпраща в Белград да учи във „Великата школа“. Там изразява недоволството си срещу налагането на сръбската пропаганда над българската младеж, заради което е изгонен. През 1889 г. в София, записва специалност „История” в новосъздаденото „Висше училище”. Запознава се с идеите на В. Левски и Хр. Ботев. Чете „Записки по българските въстания” на З. Стоянов и възприема идеята за освобождението на Македония чрез създаването на революционна организация и комитетска мрежа.
През 1891 г. заминава за Македония, където е един от организаторите на Българските македоно-одрински революционни комитети, които после се наричат Тайна македоно-одринска революционна организация - ВМОРО. Като инспектор на българските училища в Солунско предприема редица обиколки и разширява мрежата на организацията. Арестуван е от османските власти и прекарва над 2 години в затвор и заточение.
Груев е сред организаторите на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Председател е на Смилевския конгрес в родната му къща, където е одобрен плана на въстанието. След разгрома не се укрива в България, а остава в Македония, за да възстанови ВМРО и да се бори срещу въоръжената пропаганда на Сърбия и Гърция. През 1904 г., след предателство Даме е ранен и пленен от сърбоманския войвода Мицко Кръстев. Но ВМРО успява да го освободи.
Даме Груев намира смъртта си на 23 декември 1906 година в Малешевската планина на път за България. Преминавайки през село Русиново попада на засада. В престрелка е ранен и бяга с двама съратници към връх Петлец, където попада в друга засада и умира. Проф.Любомир Милетич пише за трагичната му гибел: „Цялата българщина тогава почувства нанесения й удар, тогава се видя колко скромният Груев всеобщо е бил почитан и ценен като истински апостол на свободата…”
Съставил: Иво Иванов
Снимки: БГНЕС, личен архив
Многобройни, често противоречиви са спомените на участниците в съдбоносната за България 1876 г. Но писмата и документите за Априлското въстание, което поставя на дневен ред въпроса за Освобождението на България, чертаят една по-широка картина на..
76 години след неговата кончина първият български цар от Третото Българско царство Фердинанд Първи се завърна у дома, в Двореца "Врана", с което бе изпълнена предсмъртната му воля. В своето завещание той пише, че желае да бъде погребан именно в..
В многовековната ни църковна традиция миряните винаги са посрещали новия свещенослужител или владика с възгласи "Достоен". Така те показват уважението си, с надеждата той мъдро да води паството към духовно спасение. Не така обаче беше посрещнат от..
Многобройни, често противоречиви са спомените на участниците в съдбоносната за България 1876 г. Но писмата и документите за Априлското въстание,..