Немалко страници от богатата история на най-старата електронна медия у нас съхраняват сведения за излъчваните, в началото изцяло на живо, специализирани предавания, насочени към детската аудитория. Тяхното начало е дори преди официалното създаване на Българското радио с Царския указ от 25 януари 1935 г.

Първите детски предавания зазвучават още в началото на 1931 г., а от 1934 година своето редовно излъчване започва и „Детският радиочас”. В Златния фонд на Българското национално радио е запазен любопитен разговор на Мария Спасова с музикалния историк Антоанета Радославова-Дойчева, за първите опити и предизвикателства пред създателите на специализирана радиопрограма.

„Още в началото на 30-те години, народната певица Гюрга Пинджурова е една от първите, които застават пред микрофона, диктуват текстове на децата, публикуват ги в специално списание, заедно с нотите – разказва Дойчева. – До 1935 година детският час не е имал точно определена структура. Хората, занимавали се с радиото по онова време, са били малко. Не са били професионалисти, нито са имали визия за детските предавания. Вероятно са отдавали повече значение на концертиращите артисти, на обществено-политическите събития и големите тържества в София и страната.”

След 1935 г. към Гюрга Пинджурова се присъединяват още двама народни певци – Иванка Митева и Петър Райков. Добавянето на нови гласове е само една от идеите за модернизиране на тогавашния вариант на детските предавания. По идея на директора Сирак Скитник и на композитора Димитър Ненов, те започват да се излъчват в неделя, а необходимите за изданието песни, вместо от възрастните, се изпълняват от децата.

Скоро след това е поставено началото и на детските радиогрупи. Създателка на първата (за деца до 12 годишна възраст) става педагогът Сия Янакиева, а неин музикален ръководител е композиторът Йосиф Цанков. На втората група (над 12 г.), ръководител става Парашкев Хаджиев. Между двамата композитори почти веднага започва съревнование.

„Акцент в музикалната програма са били българските детски песни, писани от български  композитори, както и част от произведенията им за деца. Макар Йосиф Цанков да работи повече в шлагерния жанр, обичта му към децата го кара да напише детската оперета „Буратино“. Вероятно, защото и „конкуренцията“, както са наричали групата около Парашкев Хаджиев, също започва да създава и излъчва подобни оперети или просто пиеси, съчетани с музика. ”

В онези предвоенни години, а и по-късно, писмата се превръщат в  предпочитана форма за общуване между слушателите и Българското радио. Най-активно пишат именно децата. За съжаление голяма част от писмата им са унищожени при бомбардировките над София през 1944 г. Една от бомбите поразява сградата на радиото, нанасяйки ѝ огромни щети.

Макар и трудни, съпроводени с редица промени, годините от 1944 до 1952 са изключително плодотворни за детската редакция на БНР. За това допринася и нейният ръководител по това време – обичаната детска поетеса, с чието творчество израстват поколения българи – Леда Милева.

Един от знаковите гласове, придал на предаванията за деца онази необходима доза магия, караща глъчката им да утихва, а улиците да опустяват, е този на актрисата Мара Чапанова. Личностите, с които я среща работата ѝ в Радиото и техните съвети, остават трайна диря в съзнанието ѝ. Част от тях тя продължава да прилага и по-късно, като актриса в Младежкия театър в София.

„Много е интересен процесът на подготовка, защото всичко е на живо – разказва актрисата в запазените архивни записи на БНР. – Събираме се с приготвените текстове и всеки си подчертава с молив онова, което има да чете. След това започваме да репетираме – интонации, ударения, правоговор, степен на сила на гласа, заедно с много песни. Леда Милева и композиторът Боян Икономов и още много артисти, музиканти и интелектуалци, бяха сред хората, които работеха там. Композиторите Александър Райчев и Петър Ступел също бяха сред поканените в Радиото, които започнаха да пишат песнички. Аз имах щастието да бъда сред първите им изпълнители, защото имах много красиво, тънко гласче. През годините през този „Детски радиочас“ преминаха много деца. Почти всички впоследствие стават хора на изкуството.“

Уроците, научени „в крачка“, зад стените на студиото, са много, но един от тях е свързан с имитацията на разнообразни гласове, спомня си Чапанова:

„Още нещо важно, на което ни научи четенето в радиото е, че започнахме да индивидуализираме героите чисто гласово. Това е нещо задължително за радиото, защото там основен инструмент е гласът. Това ми е помагало изключително много в театъра, защото там трябва да се превъплътиш от един образ в друг. А в Радиото се налага да прочетеш на едно място, в един и същ текст, за кратко време, реплики на няколко герои.“

От своето начало, преди 90 години, до днес детските предавания на Българското радио възпитават няколко поколения българи в добродетели и ценности и норми на поведение. Освен това, с цената на изключителни усилия и отдаденост, детските предавания и до днес предоставят на своите верни слушатели изцяло оригинална и интригуващо поднесена продукция, без аналог в страната.

Снимки: Архив БНР,  theater.bg и БГНЕС