Забележителни са успехите на известната певица не само като солистка. През годините тя е глас и в различни камерни и хорови формации – квартет „Аврена“, „Балкански гласове“, „Драгостин фолк“, НФА“Филип Кутев“, „Аква Делия“. Предпочита да я наричат Мария Гънева Колева – заради съвпадението на имената с друга народна певица от същия край.

Репертоарът и изпълнителският стил на Мария принадлежат на тракийската фолклорна област, но с отсенката на Средногорския музикален диалект, повлиян от корените на родния ѝ край. Успешно навлиза и в експериментални проекти в зоната на джаза, алеаториката, world music. Записите на Мария Колева за фонда на Националното радио като солистка на Народния оркестър на медията включват карловските ѝ песни, аранжирани от композиторите Коста Колев, Христофор Раданов, Теодосий Спасов, Ради Радев. Някои от изпълненията ѝ са включени в албумите „Звукови икони на България“, „Ключът към тайнството“,“20 години заедно“ и др.

Предпочитана партньорка е на кавалджията Теодосий Спасов, пее в саундтрака на музикални филми, сред които „Копнения“ , „Песните на Левски“. С Апостола на свободата я свързва и работата ѝ по издирване на любимите песни на националния ни герой. А също името на родното ѝ място – село Васил Левски. Мария Колева е завършила НУФИ „Филип Кутев“ – Котел и АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив. Певческата си кариера съчетава с активна педагогическа работа. Удовлетворена е от заниманията си със студентите от НАТФИЗ като асистент по вокално обучение към катедра „Сценична реч“.

„При нас, народните музиканти, началото обикновено е в семейството. Помня как в красивата ни старинна къща на село, баба пееше дълги песни, а дядо ми правеше корекции по текста. Моят талант беше забелязан и ме насърчиха да се занимавам с музика. Майка ми беше много стилна певица, макар и самодейна. В по-късен етап се заслушвах в пеенето ѝ и това даде отражение на моя стил. Например, в НУФИ – Котел кандидатствах с две песни, които научих от нея в ранното си детство – „Сама се пушка отпъна“, „Любили се“.

Галеници на съдбата сме всички, които започнахме нашето образование в Котел, при изтъкнатите певци Вълкана Стоянова, Йовчо Караиванов. Имах щастието да работя и с двамата, това остави съдбовен белег в маниера на пеенето ми, песните, текстовете. От малка се усещах много добре и в хоровото и камерното пеене. Те допълват моя светоглед и емоционалност.“

Наскоро Мария отбеляза своя кръгла годишнина. По този повод, както и за заслугите ѝ към националната ни култура бе отличена с паметен знак на община Карлово и почетен знак на президента на Република България Румен Радев.

Годишнината е повод и да припомни някои от най-ярките си преживявания на сцената и като педагог:

„Много въздействащо беше участието ми в концерт на български артисти в Болшой театър. Пях соло и не мога да опиша вълнението, което изпитах на тази сцена. Не може да се опише с думи. Всяка година пея на честванията в памет на Васил Левски в Карлово. Помня първия път, когато ми възложиха да издиря негови песни, които той пеел в с. Войнягово, там е бил учител. Беше огромно вълнение да избера някоя сред тях, а след това да запея до паметника на Апостола пред многобройната публика. Така се получи при мен, че педагогическата работа надделя над изпълнителската. Още в студентските години преподавах в музикалното училище в Котел, в школи, на чуждестранни ученици, създадох детски състави в Карлово. Винаги оценявам постиженията на учениците си. Те са моето огледало и оценка за работата ми. Например Нели Петкова, която стана известна покрай едно телевизионно шоу. Радва ме не само, че е успял професионалист, а и нейната благодарност, която и днес ми засвидетелства. Това не е малко, учениците да не те забравят. Срещата с традиционното ни изкуство за мен е вълшебство. Имам усещането за съдбовна мисия да се занимавам с тази материя, въпреки, трудностите и препятствията. Това ме удовлетворява и не бих се отказала от тази магия.“