Изминаха 76 години от нощта между 1 и 2 февруари 1945 година, когато т.нар. „врагове на народа“ бяха разстреляни, в изпълнение на присъдите, произнесени от „Народния съд“.
Въпросните „Народни съдилища“ се организират в държавите, попаднали в съветската сфера на влияние, в първите години след края на Втората световна война. В нито една от тези страни обаче, набързо сформираният граждански трибунал не постановява толкова много смъртни наказания, както този в България.
Създаден е с Наредба-закон „за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“, приета на 30 септември 1944 г. Тя засяга регентите, министрите, депутатите от ХХV ОНС, висши духовници и военни, както и обществени фигури, част от българската политика в периода 1941 – 9 септември 1944 г.
За периода от декември 1944 до април 1945, трибуналът разглежда дела на над 11 000 души в 135 процеса. От тях оправдани са около 2000, 9155 са пратени зад решетките. 2730 души са осъдени на смърт, сред които и независимият депутат и общественик Иван К. Вазов, племенник на партриарха на българската литература Иван Вазов.
Присъди на част от гражданите са издадени след тяхното ликвидиране, за да оправдаят разчистването на сметки, започнало още в първите дни след 9 септември. Числата са приблизителни, тъй като действителният брой на осъдените и избитите, както преди, така и след процесите е неизвестен.
За случилото се в онзи период от българската история, предопределил развитието на страната през последвалите десетилетия, разказваме в материала „1945 година: Народният съд, терорът и политическото насилие“.
На 14 януари Православната църква чества преподобните отци, избити в Синай и Раита и св. Равноапостолна Нина Грузинска. Няма точни сведения за времето, когато християнството проникнало на Синайския полуостров, но в началото на ІV век..
На 13 януари Православната църква чества светите мъченици Ермил и Стратоник, свети мъченик Петър Анийски, свети преподобни Максим Кавсокаливит, преподобни Иринарх Ростовски. Зетят на Константин Велики (306-337 г.) - император Ликиний..
Боянската църква ще бъде привлекателен център за делегатите на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО , които ще се съберат в София през юли тази г одина . Храмът "Св. Никола и св. Пантелеймон" е един от културните..
На 24 януари Православната църква чества преподобна Ксения Римлянка и блажена Ксения Петербургска. Преподобна Ксения Римлянка е родена в..
На 23 януари Православната църква чества свети свещеномъченик Климент, епископ Анкирски, свещеномъченик Агатангел и свети Павлин, епископ Нолански ...