Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ оповести обобщените резултати за тенденциите в издръжката на живота в България през четвъртото тримесечие на 2020 г. Според анализ на синдиката, на едно лице от домакинство вече е необходим брутен доход от 638 лв. месечно, което е 25 лв. или 1% ръст на общата издръжка на живота за годината. В сравнение с предходните 3 години, това е най-ниският ръст в повишаване на издръжката на живота у нас, отчитат от КНСБ. Сега за нормален живот на едно 4-членно домакинство в България е необходим общ доход на работещите членове от 2542 лв. Данните са на база българските стандарти на потребление, с които се съпоставя този показател през годините.

Хранителните стоки са основен двигател за нарастване общия индекс на потребителската кошница. За последната година по-осезаем ръст в цената се наблюдава при хляба и зърнените храни и някои млечни продукти – с 5%, а животинските и растителните мазнини са се увеличили с 14%. Захарта също е поскъпнала – с 4%. Наблюдава се ръст в цените на стоките от първа необходимост средно с 3% за 2020 г.. За сравнение през предходните 2 години ръстът им е бил около 10 на сто. Това означава, че за домакинства с ограничено потребление в условия на пандемия, нарастването на стоките от първа необходимост свива бюджета в други разходни пера, например образование, здравеопазване, облекло и обзавеждане – сочат данните от синдикалното проучване.

В анализа на ръста при работната заплата за четвъртото тримесечие на 2020г., синдикалистите забелязват, че намаляват работните места за нискоквалифициран труд, а нараства броят им за по-високо квалифицираните професии. Това е причината да расте средната работна заплата у нас, като ръстът е за сметка на намаляване на ниско платените работници.

„Безработицата в България е под средните европейски нива за миналата година, но тя ще расте и се надявам да не предизвика сътресения“ – казва Пламен Димитров, президент на КНСБ. По данни на синдиката ще е необходим ресурс от около 600 млн. лв., за да продължат мерките за запазване на работни места, поне до средата на 2021 година.

„Виждаме, че това, което се получава като средна работна заплата е по-ниско със 16% от необходимия доход за издръжка на семейство“ – тълкува данните Пламен Димитров:

„Знаем, че средната работна заплата не е медиана и близо 2/3 от българските работници получават по-малка от средната за страната заплата. В същото време от 2008 г. насам нетната работна заплата реално нарасна два пъти, т. е. със 109%, и тя сега е 1065 лв. през последното тримесечие на 2020-та. Докато издръжката на живота за този период е нараснала с около 3,4% и от 937 лв. през 2008, сега е 1271 лв. Това е видима, ясна тенденция на сближаване на двата показателя. Но тези средства не са се настигнали все още и това е наша главна претенция – ръст на доходите в България. Трябва нетният размер на дохода да изпревари поне с 15% средствата за издръжка, за да имаме достатъчно голяма част от домакинства, които покриват базисните разходи за издръжка.“

През наблюдавания период има сериозен спад на най-бедните и преместването им в групата на тези, които са до прага на бедност и средната издръжка на лице в периода юни – септември. Това се дължи на стотиците милиони средства, които се изливат към най-бедните слоеве от населението. „Най-голям растеж има в дохода от пенсии – с над 11% за м.г, а ръстът в дохода от работна заплата не е толкова голям. С около 10% е увеличението на минималната работна заплата в някои засегнати от кризата сектори, а това се дължи и на съкращението на заетите в нискодоходните групи“ – казва Пламен Димитров.

Снимки: архив и БГНЕС