Бедност, неравенства, безработица - стари предизвикателства пред нова Европа

Основна тема в ЕС във връзка с преодоляването на последиците от икономическата криза е заетостта на населението. От началото на пандемията хиляди предприятия останаха затворени, милиони европейци загубиха работата си, а за повечето от нас се наложи да променим модела си на социален и личен живот. Към края на 2020 година близо 16 млн. души останаха без работа, с 2 млн. повече, отколкото през предходната година. Зад тази тревожна статистика стоят безчет човешки съдби. Пандемията засегна тежко най-уязвимите и най-бедни членове на нашето общество, задълбочавайки и социалното неравенство. Към проблема със заетостта се прибавя и темата за професионалната квалификация, за преквалификацията и за нуждата от социални грижи, така че никой да не бъде изоставен в преодоляването на всички негативни последици от кризата. Борбата срещу неравенството, младежката безработица и бедността са основен акцент в Плана за възстановяване и многогодишната финансова рамка на ЕС, обсъждани на заседанията в европейската пленарна зала.

Никола Шмит

„За да се справим с кризата, е необходима заетост, но не каква да е заетост, а ориентирана към обучението и преквалификацията - това заяви от името на ЕК Никола Шмит - комисар по заетостта, социалните въпроси и приобщаването.

„Подкрепяйки съществуващите ресурси и Eвропейския инструмент за временна заетост, известен под съкращението SURE, бяха използвани схеми в помощ на самонаетите лица, за да преодолеят те икономическите последици от кризата и наложилото се оставане вкъщи. Около 240 млрд. евро са инвестирани в здравеопазването през Европейския механизъм за стабилност. Въпреки това, увеличаването на безработицата беше само забавено и няма трайно решение на проблема. Много от секторите няма да се възстановят дълго време, предприятия ще изпитват финансови трудности. Схемите за временна заетост ще бъдат запазени и в бъдеще, но в комбинация с обучение и преквалификация на хората, заедно с осигуряването на новата им заетост. Трябва давъведем условия за бъдещ конкурентен растеж, инвестиции, реформи и умения, ориентирани към заетостта. Това са ключови моменти, за да излезем по-силни социално и икономически от настоящата криза.“

Да има повече европейска защита за самонаетите лица и малките семейни фирми, призова от трибуната на ЕП българският евродепутат Радан Кънев, от групата на Европейската народна партия:

„Днес обсъждаме допълнителна европейска помощ за най-засегнатите от корона-кризата наши съграждани – тези, които живеят в крайна бедност. Подкрепям тази инициатива, защото съм представител на държава, в която бедността е основен проблем, в която стотици хиляди разчитат на временна работа, често в чужбина, за да изхранват семействата си, и мнозина бяха лишени заради кризата дори от този свой минимален доход. Но искам да обърна Вашето внимание и върху друго лице на проблема. Опасността десетки хиляди семейства тепърва, в резултат на кризата, да изпаднат в състояние на крайна бедност. Пандемията буквално отне хляба на свободните артисти, на хиляди самонаети лица, на собствениците на малки и семейни фирми. Довчера представители на средната класа, сега те са без доходи, с просрочени ипотеки и натрупани задължения, а в някои европейски държави, сред които за съжаление е и България, те са изоставени извън закрилата на икономическите мерки.“

Многогодишната финансова рамка на ЕС (2021-2027г.), в размер от един трилион и 800 милиарда евро, предвижда инвестиции и амбициозни социални реформи, в това число и мерки за социална закрила, жилищно настаняване, мерки за децата в риск. Същевременно остава, и даже се задълбочава, един стар проблем за Европа, а именно бедността при условията на заетост – явление, което лишава човека от достоен начин на живот. Към бедността на трудещите се, сега се добавя несигурност и страх от загуба на работното място. Това ще е тема на срещата на високо равнище през май в Порто /Португалия/, когато ще бъдат конкретизирани всички социални цели от ново поколение.