Почти една година България е в извънредна епидемиологична обстановка, която се отразява не само на начина по който общуваме помежду си, но и на трудовите ни навици. Повече от 50% от българите работят от дома си от началото на пандемията. Около 63% от работодателите са въвели гъвкави условия на труд и смятат да ги запазят и след като отмине пандемията.

„В краткосрочен план работата от вкъщи е отлично решение, спестява пари на работодателя и има много позитиви“, казва Георги Първанов експерт с 27 годишен опит в областта на човешките ресурси. Преди да освободим всички офиси обаче, трябва да обърнем внимание на негативите в средносрочен и дългосрочен план, отбелязва той. А именно: няма как да развиеш сплотен екип дистанционно, губи се комуникация и информация.

Една от най-големите опасности се оказва размиването на границата между личен живот и работа. Предимствата на аналоговата работа, когато работният ден приключва със затваряне на вратата на офиса, сякаш са в миналото. В дигиталния свят трябва сами да се научим да пазим личното си време от служебните ангажименти, но без да ги пренебрегваме във времето, определено ни за работа, съветва Мария Минчева от Стопанската камара в интервю за БНР. Според нея тепърва ще установяваме необходимост от нови регламенти и формиране на култура на „изключване от работа“, за да се защити личното време на служителите. Като пример тя даде своята адаптация към новите условия на труд, а именно – да се опитва стриктно да спазва работния си график, да сменя дрехите си преди да започне работа, а не да остане по домашен анцуг и да не се разсейва с битови задачи в работните часове, а след края на работния ден да не отваря компютъра си, за да довърши нещо изостанало. В крайна сметка нека не забравяме, че всяко нещо може да бъде лек и отрова, зависи в какво количество го използваме.