Петдесетина жители поддържат живота в Ботево. В землището на врачанското село най-първи се установили траките, следа оставили и римляните, а след Освобождението жителите му отворили училище с 30 момчета и 16 момичета. Днес деца няма - най-младият е на петдесет, а средната възраст доближава 75 г. И ако продължи да не приижда никой нов, скоро само хрониките ще напомнят за селото и хората му с “преобладаващ сангвиничен темперамент” и “чистота удовлетворителна”.

Скоро поляните край вековния дъб в гората до селото ще се покрият с гороцвет – “златните” цветя, с които самодивите омайвали закъснели странници, свирачи и овчари. Малцина обаче ще бъдат съблазнени от силата на женските горски духове в човешки облик.

“Ние сме откъснати от света – разказва някогашната кметица Йошка Михайлова. – За да отидем до общинския център, трябва да намерим някой да ни закара, защото няма автобуси. Ако линейката не дойде – по същия начин. Много малко искаме ние – да имаме ток, вода, лекар. Не искаме барчета, кафенета, ресторанти, кино – само да живеем спокойно. Селото ни е много хубаво и будно, много хора с авторитет са излезли от тук. А и за всички жители Ботево е България – като не ходим никъде, това е нашата страна, какво друго да искаме.”

Откакто е избухнала епидемията от коронавирус нито един жител на Ботево не се e разболял. Кметският наместник Соня Ненкова си обяснява този феномен с това, че хората живеят в затворена общност. Иначе като навсякъде, и нейното село не е подминато от трудности.

“Най-големите ни проблеми са свързани с ЧЕЗ и с телекомуникационните компании – заявява тя. – Случва се да няма ток по цял ден, а без интернет през 21-и век изглежда нереално. Ако в селото имахме няколко деца, не знам как щяха да се обучават онлайн. А що се отнася до електроразпределителното дружество, проблемите идват от непочистената мрежа. В Ботево двама-трима души имаме леки коли и обслужваме цялото село, когато се наложи. Лекар при нас идва веднъж седмично, а хляб ни карат четири пъти. Възможностите за работа са никакви – само от общината по програми за заетост, ако отпуснат някакви бройки. И все пак това е най-хубавото и спокойно село с гора, язовир, река. Но най-вече с будни хора, интелигентни и възпитани.”

В Ботево се гордеят със своите съселяни, прославили името си в изкуството, медицината, военното дело. Сред тях е 95 годишният Сава Цоновски, наричан жив класик на българския акварел.

“Като прелетна птица съм – през зимата пет месеца в София в прегръдките на “Топлофикация”, през лятото седем месеца на село – казва художникът. – В София се чувствам вързан като магаре на пайван, докато на село е свобода.

В Ботево работя всичко, например кося тревата в двора. За мен коситбата е като 2 в 1 – хем върша работа, хем правя гимнастика. Грижа се също за овошките, облагородявам, занимавам се със строителство, чета. Аз съм селянин по душа и обичам много родното си селце, обичам полето с неговия далечен хоризонт и светлата ивица, която го свързва с небето, обичам природата, пред която благоговея.”

В Ботево е роден и Христо Мермерски, автор на 13 книги в областта на целебното и здравословното хранене. Неговият син Йонко Мермерски пък е професор по химия и преводач във Вашингтон.

“Бяхме с баща ми на гробовете на баба ми и дядо ми през лятото и за да стигнем до тях, трябваше да минем през джунгла – връща се в спомените си той.

Всеки път, отивайки в Ботево, плача, защото от селце с 500-600 души се е превърнало в запустяло място с десет кози и двама души, един от които мой приятел от детинство. Много е тъжно, че от това китно село с много шум и детска глъч е останало – казано на типичен за нашия край език, един пустиняк. Всичко е превзето от зеленина, все едно че никога не е кипял живот. Искрено се надявам поне Господ по някакъв начин да помогне този наш край да се възроди.”

Съставил: Диана Цанкова /по интервюта на Катя Борисова и Недка Лилкова от БНР-Видин/

Оригинална публикация: https://bnr.bg/vidin/post/101413941

Снимки: БНР-Видин