Често между ограниченията на "така трябва", "не е възможно", "няма време" и други стереотипи забравяме да бъдем себе си и да разгърнем творческата си същност. Следваме определените архетипи и всяко отклонение към неизвестното създава усещането на несигурност, което бързо ни връща към утвърдените пътища. Малцина са тeзи, които дръзват да следват повика на душата си и успяват да се откъснат от матрицата. Именно тогава те откриват вдъхновението, защото ограниченията падат, а мисълта потъва в потока на съзнанието, за да открие пътя към цялостната личност.

Точно в тази посока поемат едновременно трима души, разпознали се "случайно" на обучение в канадски колеж, който отключва потенциала им и разгръща творческите им умения. Така, без да подозират какво им е подготвила съдбата, Делян Захариев, Неда Зарева и Анна Иванова се събират в една триада. И докато работят в екип, ги спохожда прозрението да напишат заедно роман, който впоследствие кръщават „Кодове за любов и вечност“.

Става дума за тройно съавторство, при което всеки един допълва мисълта на пишещия преди него. Необходимото условие за спойката помежду им е общото усещане за приповдигнатост, забавление и ентусиазъм, закодирани в инициалите на имената им - DNA. По тази схема започва и творческият им процес "D"- Делян поставя началото, след него "N"- Неда продължава, следвана от "A"- Анна, която предава щафетата пак на Делян.

"DNA на английски е ДНК – отбелязва Делян. – Започнахме да пишем три паралелни, но различни истории, като следвахме реда D-N-A. По този ред развихме три различни истории, до момента, в който осъзнахме различните свързаности между тях. Тогава дойде идеята да ги оплетем като ДНК -верига и целият роман се оказа ДНК, с много връзки и кодове. Общата креативност, която и за тримата беше откритие, ни показа колко важно е да си имаме доверие и да се обичаме. На тази енергия дължим и успешния завършек на проекта ни. Все пак любовта е най-важното нещо в този живот. "

Така, в усещането за взаимност и споделяне и тримата автори откриват вдъхновението в общите текстове. Там любовта прекрачва времето и пространството между различни цивилизации и култури - в България, древен Египет и Бутан:

"В този процес ние не бяхме мъже - жени или мъж и две жени, а творчески личности – продължава Неда. – Силната комбинация между нас дойде от това, че можехме да се вградим един в друг и да се допълваме като особености, светоусещане, възприятие... Получи се нещо като организиране на спонтанността, но без да се нарушава равновесието. На базата на събитията, развили се около нашите герои, даваме примери за това как човек може да носи нещо в себе си, без да го осъзнава. Чрез определени прозрения обаче, той може да достигне до тях и да промени съдбата си. В своя зародиш книгата е много екзистенциална - дава отговори на въпроси, но и задава въпроси."

В процеса на писане и тримата автори откриват богатството на съавторството, в което израстват и се доизграждат като личности. Успяват да вникнат взаимно в мислите си и да хармонизират усещанията си в съзиданието:

"Кодовете са проява на това как всеки един от нас е творец – отбелязва Анна. – ДНК - кодът във всеки човек е биологичната изява на това творчество. Интересното е, че книгата ни се появява в момент, когато в света се говори за новаторство и креативност. Човечеството има нужда от хора, които да намерят конкретните решения, но заедно, не еднолично. В тази връзка ние показваме, че може битова е пътят - в колективната креативност. Не е лесно, но е изключително вдъхновяващо и дава удовлетворение."

И като продължение на проекта си, Делян, Неда и Анна обмислят да разкрият тайните на взаимното съзидание пред други ентусиасти, готови да приемат предизвикателството.

Снимки: личен архив и архив/БНТ