Във времена на криза хората често предпочитат да инвестират в недвижими имоти, включително в земеделска земя. Поради сигурността на тази инвестиция, от нея се възползват не само лица, тясно свързани със селското стопанство, но и такива, които развиват дейност в съвсем различни области. Допълнителен стимул в момента са и нулевите лихви по депозитите. Това коментира Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, в интервю, публикувано на сайта на организацията.
През изминалата 2020 г. цената на селскостопанската земя в България бележи ръст на северозапад, а в Източна България и Добруджа – застой или дори спад, отбелязва Стайков.
Високият интерес към земите в Добруджа, наричана „житницата на България“, в началото на изминалата година заглъхва с идването на Covid-19 и първия локдаун. Сделките почти спират. Цената на земята там, която по традиция е най-висока, за първи път от години през 2020-та бележи спад от 2000 лв./дка преди до 1600 – 1800 лв./дка. Купувачите се въздържат да правят сделки при по-високи цени, заради неяснотата около пандемията. Сушата и слабата реколта през 2020 г. оказват допълнително негативно влияние.
Стайков отбелязва, че най-евтина остава земята в Южна България, където са и най-лошите условия за отглеждане на едногодишни култури – Хасково, Кърджали, Странджа-Сакар.
Доста по-различна е ситуацията в Северна централна и в Северозападна България, където през миналата година реколтата е и по-добра. „Цената на нивите бележи ръст в Монтана, Враца, Видин, Плевен, по поречието на Дунав, където вече почти достига тази в Добруджа. На места земята се продава за 1800 лв./дка /920 евро/ при средна цена през 2019 г. в района от около 1100 -1400 лв./дка“, подчертава Стайков. По думите му, собствениците на земеделски земи очакват и в следващите години поскъпване с по 5%.
Той отбелязва, че през 2007 г., когато страната влиза в ЕС, декар земеделска земя е струвал от 50 до 200 лв., но с идването на европейските субсидии за сектора, цената се е повишила в пъти.
Основни инвеститори в земеделска земя към днешна дата са българите. Както отбелязва Стайко Стайков, „земеделие отдалеч се управлява трудно“. Другото, което възпира чужденците, е липсата на комасация и на възможности за напояване. Според Стайков, чужденците търсят парцели от по 10 – 15 000 дка, докато средните парцели у нас са по-малки.
Очаква се създаването на Земеделска камара в България, която да спомогне за справяне с нерешените въпроси в селското ни стопанство. Възможност за развитие на бранша Стайков вижда и в обръщането към науката. „Всеки, който обработва земя, трябва да потърси агрономите, за да разбере кой е най-правилният начин да обработва своята собственост“, е категоричен Стайко Стайков, като подчертава, че в тази област е време да се отвори път за новите технологии.
Съставила: Миглена Иванова
Снимки: архив и baszz.netВ събота , 8 февруари, минималните температури ще бъдат между минус 8 и минус 3°, в София - около минус 8°. През деня над Западна и Централна България ще преобладава слънчево време с по-значителни увеличения на облачността над Дунавската равнина...
Учени от Сорбоната ще проучват културното наследство в Регионалния етнографски музей на открито "Етър", информира БНТ. През март, т.г., френските учени, съвместно с експерти от РЕМО "Етър" ще проучват интересни за тях елементи от съхраненото..
Идеята за таван на надценките на основни хранителни продукти все още не е обсъждана с партньорите в управляващата коалиция. Според премиера Росен Желязков, пряка намеса на държавата на пазара на основните стоки от потребителската кошница е..
Виенският бал в София бе открит от автентичния оркестър на Йохан Щраус, с което организаторите на светското събитие отдадоха уважение към 200-годишнината..
По повод наближаващият Национален празник – 3 март и 147 години от Освобождението на България от Османско владичество, Регионалната библиотека в град..
Граждани на Сърбия се събраха на 9 февруари на 15 минутен мълчалив протест под надслов “София подкрепя студентите” пред посолството на Сърбия в..