През 1961 г. холивудски знаменитости се събират пред големия екран, за да се уверят с очите си, че магията не е единствено привилегия на шарлатани. В средата на цирковата арена, сред разсейващи се пушеци, един факир отмахва главата си и със спокоен ход, придържащ я в едната си ръка, напуска манежа. След този възпламеняващ момент, звездите на киното завинаги ще помнят името на Мистер Сенко – българина, пленил сърцата на публиката по цял свят с чудеса.
Неговата история започва в нищета и самота. Идва на бял свят през 1905 г. с името Евстати Христов Карайончев, орисан да се бори за оцеляването си от най-ранно детство.
На осемнайсет го застига предопределението да стане необикновен и с виртуозност да печели преклонението на тълпите. Един ден в цирка, където е момче за всичко, се появява Мистериозния турчин – френски илюзионист, който веднага забелязва пламтящите искри в очите му. И когато асистентът на „турчина“ се разболява, на манежа излиза Евстати. Французинът го взема за свой ученик, а на сбогуване му доверява атрактивния си номер „Изчезване от сандъка“, с който начинаещият магьосник започва да омагьосва публиката по площади и училища.
Две години по-късно се посвещава изцяло на магията под името Мистер Сенко. По ирония на съдбата правописна грешка в „Мистериозния Сенко“ предопределя артистичния му псевоним, който близо половин век ще събира публика в най-реномираните циркове.
През 1939 г., на Международния конгрес на илюзионното изкуство в Берлин, за първи път показва коронния си номер с махането на главата и печели втората награда. В илюзията използва восъчна глава-маска, направена от художника Ненко Балкански и скулптора Иван Мъндов, и именно нея публиката вижда в ръката му по време на спектаклите. Заради този и други атрактивни номера като „Разрязване на жена с циркуляр“ и „Електрическият стол“ печели множество отличия, но най-престижното сред тях безспорно е специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите. Франция пък му връчва най-високата си награда – ордена „Робер Худен“.
„Международно ходих 25 г. най-малко в пет-шест европейски държави и развявах българския трикольор – продължава разказа си Мистер Сенко. – Стигаме в един град в Норвегия и гледам пред залата знамена. В центъра стои българско знаме, отляво германско, отдясно американско и после почват другите. Тогава бях най-доволен, извадих си апарата, направих снимка. И почнах да говоря вътре – на български, а един се обади да говоря на чужд език, на английски. „Ти защо не говориш пък на български“, отговорих му. Погледнете колко дипломи и ордени европейски и български. Аз носех 3 тона багаж, 10 души асистенти. Няма човек в тези 50-60 г. да не ме е гледал. И всеки като мине – Сенко, Сенко...“
За последен път „сваля“ главата си на юбилейния спектакъл за 60-годишнината си. И с думите „Не е важно човек само да знае как да се качи на сцената, но и как да слезе“ се прощава с публиката. Отива си от този свят, когато е на 82 години, оставяйки след себе си хиляди представления и милиони разтуптени сърца.
Снимки: Калин Каменов, архив
Преживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики..
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..
"Преди да изобретя "Трапеца на смъртта", аз се наричах Лазар Добрич и така ме пишеха по афишите и програмите." Сеньорът на световното цирково изкуство..