Не без основание шуменци с гордост заявяват, че оттук започва България. Заради първите две наши столици – Плиска и Велики Преслав, и заради скалния релеф на Мадарския конник. Това е причината с разпореждане от март 1977-ма на Министерския съвет да се вземе решение за изграждането на паметник, посветен на предстоящата 1300-годишнина от създаването на българската държава, скулптори са Крум Дамянов и Иван Славов. Откриването му е на 28 ноември 1981-ва, а монументът пресъздава най-важните моменти от историята на Първото българско царство (от 681 до 1018 г.), като представя хановете Аспарух – основателя, Тервел – първия български дипломат, получил титлата „кесар” от византийския император, Крум – законодателя, Омуртаг – строителя, княз Борис – покръстителя, цар Симеон Велики и книжовниците Климент, Наум и Ангеларий. Въздействието от тези забележителни фигури се подсилва от цветните пана на мозайките и фрагментите от надписи, които всеки българин знае, като този, който започва с думите: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда... “. А над всичко това, на 50 метра височина, се извисява фигурата на лъва – символ на българската мощ и жизненост.
Русанка Цанева е първият екскурзовод, назначен на работа в Комплекса „Създатели на българската държава“ в Шумен. Тя подписва договора си на 23 ноември, 5 дни преди официалното откриване на Монумента. Колегите ѝ с уважение я наричат „човека – паметник“.
„Аз съм завършила френска гимназия и три години екскурзоводство във Варна – разказва за тази професия Русанка Цанева. – Имах практика в два музея и кандидатствах. Тогава правеха кастинг – от 20 човека подбраха 5-6, и ме одобриха. Всъщност, първото ми виждане на паметника беше седмица преди откриването му. Не беше довършен подът, лайсните не бяха сложени, някои други плочки. Първото ми впечатление бе, че се намирам в някакъв забравен град в Индия, имаше един такъв филм, с едни такива странни фигури. А след това те ми станаха любими – все едно живея с тях.“
Как се променят посетителите през годините, интересът им към паметника, въпросите им?
„В началото работехме с патос, който дори предавахме и на чужденците – имала съм случаи, когато аз говоря, а преводачите превеждат със същата голяма емоция. Никога няма да забравя шведи, руснаци, така са ми ръкопляскали … В последните 10 години хората много пътуват – видели са какво ли не. Виждам го в очите им – гледат с интерес, искат да разберат много неща, като прочетат две страници или като изслушат кратък текст и казват, че ще го видят в интернет – интересът съществува. Смятам, че техниката, дигиталните устройства дават много информация и ние трябва да работим върху това.
За себе си мога да кажа, че когато бях на 20 -22 години знаех малко, но го изигравах. А сега имам желанието да бъда по-професионална, по-знаеща и темперамента, който имам, малко да го поуспокоявам.“
Забележителният паметник, който се извисява над Шумен, превърнал се в негова емблема, през ноември 2021 г. ще чества 40 години от официалното си откриване. И въпреки, че лентата е прерязана от тогавашният първи в държавата Тодор Живков, след неговото отпътуване промените по монумента продължават. Русанка Цанева разказва за някои от поправките, които се случват по фигурите там, като най-видими те са при лъва:
„Ако лъвът е бил 600 тона грубо, през 1983 г. го направиха около 1000 тона – с главата и челюстите. Мъж, който е 1,86 см. спокойно ще може да влиза в челюстите – два метра е разстоянието, но отстрани всичко изглежда два пъти по-малко.“
Какво крие паметникът в Шумен?
„Той е от тези обекти – сложен и художествено издържан, които съчетават различни изкуства, с много символика и няколко века история. Много трудно се разбира какво крие – първо човек трябва да го разкодира, разглеждайки го за 15-20 минути. Ние помагаме на посетителите да го разберат, защото когато човек вникне в нещата, казва: „сега ми стана ясно, то било много хубаво“. Според Крум Дамянов шуменският паметник е най-трудно и най-бавно приет от обществеността. Всички мислят, че там в телата има нещо скрито, че могат да се катерят и т.н. Няма нищо скрито! Тези бетонни тела имат не толкова артистична задача, колкото функционална – служат за опора на статуите и върху тях са монтирани мозайките.“
Въпреки сложната символика, паметникът става посещаем още от самото му откриване. „От първия ден идваха – първо слагаха цветя, венци, след това гълъбите харесаха паметника – те гнездяха. Тука все пак е студено и ветровито, гълъбите се оттеглиха, но хората – евреи, французи, скандинавци, идваха с автобуси. Сега ще има по-малко, но ще има много единични хора и ние трябва да се нагодим към новата ситуация“ – категорична е екскурзоводката Русанка Цанева.
Снимки: bulgariatravel.org
Над 60-километрова крайбрежна ивица с 21 плажа, голямо разнообразие от хотели, къщи за гости, стаи под наем, къмпинги, заведения, спортни съоръжения и най-вече – красивата природа на Странджа! Царево е магнит за туристи и една от най-населените ни..
Родопската община Лъки работи по изграждането на нова екопътека, която ще води до емблематичния връх Станчов Камък , който е част от Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи, научаваме от сайта bgtourism.bg. Върхът е с височина 1299 м и..
Изоставеният паметник на вр. Бузлуджа се превърна в истинска знаменитост в Instagram, заемайки 10-то място в класацията на най-посещаваните изоставени сгради в света. Данните на авторитетната застрахователна компания Алън Боусел Груп (Alan..