Любовта, патриотизмът и гордостта да се самоопределят като българи, са характерни за нашите сънародници по света. Особено затрогващо е чувството, когато чуеш как гласовете им потреперват, говорейки за Майка България. Именно с такова нескрито вълнение попиват и изричат всяка дума за страната ни нашите сънародници, живеещи на територията на Република Молдова.
Сънародниците ни в район Тараклия, където живее компактно българско население, са изключително сплотени и ревниво пазят всеки спомен, традиция или дар, получен от България. Именно с опазването на традициите и историческата памет за тяхната прародина, е свързан проектът за създаване на 7 къта на българската история, култура и литература в 7 училища в Молдова. Той се осъществява от молдовската фондация „Български дух“ и българската Асоциация „Докосни дъгата“.
„Проектът, който реализираме в момента, се случва благодарение на посолството на Република България в Молдова, както и на Министерството на външните работи – заяви в интервю за Радио България Денислава Ангелова, председател на управителния съвет на Асоциацията. – За инициативата получихме подкрепа от много музеи, общини, държавни институции и частни лица, които пазят българското в себе си. Успяхме да създадем реплика на „История Славянобългарска“, на Панагюрското съкровище, голяма част от музеите ни предоставиха и копия от снимки на видни революционери.“
С помощта на експерти от музеите в Батак, Смолян, Казанлък, Карлово, Панагюрище и Враца са съставени и текстовете, които разкриват най-значимите дела на изобразените герои, за да могат учениците да бъдат заинтригувани да научат повече за тях.
Освен историческите материали, в кътовете ще попаднат 7 български носии от различни етнографски области в България, заедно с гвардейска и опълченска униформи. Сред даренията, направени за тази инициатива са и 14 кашона литература от област Бургас. „Приемат се и още книги, дарени от граждани“ – обясни Денислава Ангелова:
„Трябва да са на историческа тематика или да съдържат образци от творчеството на български поети и писатели. Обхванахме един период от създаването на българската държава до Освобождението ни от османско владичество. Готови сме да развием историческия период, добавяйки времето на Първата и Втората световна война, а и от наши дни. Силното ни желание обаче, е да се ограничим до периода на Освобождението, в който да покажем всичко, както трябва да бъде, за да не объркваме децата там.“
С помощта на молдовската фондация, Денислава и нейният екип сбъдват и мечтата на ученици от няколко учебни заведения, свързана със спорта. Със съдействието на професионални футболни клубове от България, 6 училища в Молдова се сдобиват със свои отбори.
Министерството на отбраната на България пък откликва на молба от жителите на Твърдица (район Тараклия), които настояват в града им да бъде издигнат паметник на жертвите от Първата световна война.
„Желанието дойде от тяхна страна със специално писмо – разказва Денислава Ангелова. – Заедно с тях направихме и проекта на паметника. Той е изграден от млада архитектка с български корени. Името ѝ е Алина Паслар.“
Ползотворно е сътрудничеството на българската асоциация с Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“. Неговото ръководство съдейства в организацията на ежегодната олимпиада по български език. Първото място в нея дава възможност на участващите дванадесетокласници да продължат своето образование в български университет.
Снимки: Фондация „Български дух“, svetlina.online, catchtherainbow.eu, БГНЕСВ цяла Германия българите могат да гласуват в 66 секции. В Берлин те са пет, като във всяка от тях има машина. Изборният ден протича спокойно. До момента са гласували малко над 800 души, което в сравнение с изборите на 9 юни е малко повече..
Няма информация за сериозни проблеми при гласуването в Турция, предава специалния пратеник за изборите там Мария Петрова. Масово се гласува с машини, но от малък брой хора – така тя описва вота в югоизточната ни съседка. По-голяма е активността пред..
Десетки хиляди са българите, които живеят в Аржентина. За съжаление точна статистика за техния брой не е правена, но според различни източници те варират от 50 000 до 150 000 души. Част от тях са емигранти от новата вълна, заселили се там след..