Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) представи изготвена от нея Национална карта на недекларираната заетост. Именно недекларираната заетост е най-масовата сива практика, която се констатира на пазара на труда у нас. Проектът е част от усилията на бизнеса за подобряване на достъпа до заетост и ограничаването на сивите практики при наемния труд.

През последните години е налице изсветляване на икономиката в България, показват данни на Асоциацията на индустриалния капитал. От 2010 г. организацията прави оценка на размера на сивата икономика чрез индекса "Икономика на светло". Според събраната информация, ако през 2010 г. сивият сектор е заемал 36,65% от икономиката на България, то днес той е 21,48%. Въпреки положителната тенденция, той остава значително над средното за ЕС ниво. Усилията в тази посока не трябва да отслабват, защото сивите практики натоварват изрядните компании, като ги лишават от конкурентни предимства, и ощетяват заетите. Това каза на организираната от Асоциацията на индустриалния капитал в България кръгла маса на тема „Представяне и обсъждане на Национална карта на недекларираната заетост“ председателят на Управителния съвет на организацията Васил Велев.

Форумът събра представители на държавната администрация, браншови и граждански организации, работодатели и заети лица.

Експертите, работили по проявите на сивите практики при наемния труд, са категорични, че пандемията е доказала необходимостта от деклариране на трудовата заетост и доходите. Тези, които не са декларирали доходите си, не са могли да се възползват от мерките, предприемани от държавата, в подкрепа на бизнеса и хората. Около тази позиция се обединиха участващите в събитието заместник-министри на труда и на финансите Лазар Лазаров и Маринела Петрова.

Според анализите на АИКБ, най-масово прилаганата форма на недекларирана заетост е работата на договор с фиктивни клаузи и допълнително заплащане на необлагаема сума в брой. Най-уязвими към този тип практика са секторите "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети", "Строителство", "Селско, горско и рибно стопанство", "Транспорт, складиране и пощи", "Хотелиерство и ресторантьорство", "Добивна промишленост".

Най-високи дялове на недекларираната заетост се отчитат в областите Видин (33,5 %), Ямбол (32,6%) и София-област (32,5 %). Докато най-ниски нива са установени в областите Кюстендил (24,1 %), Смолян (23,6 %) и Търговище (21,1 %). Като най-уязвими експертите посочват младите хора, навлизащи тепърва на пазара на труда, както и пенсионерите - хората, които вече са излезли от активната трудова възраст и търсят начини за повишаване на своите доходи.

Като форма на противодействие срещу недекларираната заетост експертите предлагат да се направи преглед и осъвременяване на трудовото законодателство с цел създаване на правни предпоставки за недопускане на недекларирана заетост и намаляване мотивацията към тези практики.

Друго предложение е здравните осигуровки да се плащат изцяло от работниците или служителите. В момента 60% от здравноосигурителната вноска се плаща от работодателя, а 40% от служителя. С това предложение се очаква намаляване в значителна степен на икономическия интерес на работодателя от недекларирана заетост и увеличаване на икономическия интерес на работника не само да работи с трудов договор, но и да бъде осигуряван върху пълната сума на брутното трудово възнаграждение.

Снимки: БГНЕС, АИКБ