Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изложбата „Пороци“ събира на едно място слабостите на българите

Снимка: Национален политехнически музей

Преди век, на сладки приказки, българите посръбвали от кафето си а ла турка, а ако не било достатъчно шекерено, замезвали с толумбичка, локум или баклава. Докато бистрели политиката, потъвали в мъгляваната на тютюневия дим с абсент в ръка. А за добро храносмилане прибягвали до изпитания през вековете лек – ракията.



Какви изкушения са дебнели българите и отдавали ли са им се с лекота – по Оскаруайлдовски? Отговор на този въпрос ни дава изложбата „Пороци“ в Националния политехнически музей, предлагаща за първа спирка раздела „Алкохол &Амбалаж“.

„Любопитен факт е че по онова време не са били разпространени бутилките от 500 и от 750 грама и повечето питиета са се продавали в 300-грамови бутилчици – разказва Мадлен Янева от отдел „Връзки с обществеността“ в музея. – Някои от тях са изглеждали като произведения на изкуството и с очертанията си са наподобявали силуета на голо женско тяло или на русалка – според въображението на пиещия. Другата отлика от днешните бутилки е че не са били облепвани с хартиени етикети, а марката, производителят и годината са били изобразявани върху стъклото.“



Фактът, че се е отпивало от малограмажни бутилки съвсем не означава, че някогашните българи са консумирали алкохол по-малко. За това свидетелстват и симпатичните дамажданки, които мъжете премятали през рамо, за да им бъдат винаги под ръка.

Секцията „Тютюн, енфие и сие“ проследява навлизането на тютюна по нашите земи и комерсиализирането на една от човешките слабости. Изложените цигарени кутии, лули, табакери – предоставени от Историческия музей в Горна Оряховица, както и всички останали експонати в изложбата, са обогатени с три ценни предмети от „Дворцовата колекция“ на политехническия музей.



Първият представлява сребърно етюи за папироси, подарък на цар Фердинанд от Безименното акционерно дружество на Съединените тютюневи фабрики през 1912 г., по случай 25 г. от възшествието му на престола – продължава разказа си Мадлен Янева. – Кутията, по проект на художника Харалампи Тачев, е изработена в ателието на известния виенски бижутер Георг Шайд и е украсена с цветни емайли, рубини, сапфири, както и с красив пейзаж от пловдивските тепета.



Другият експонат е луксозна кутия за папироси, подарена от Димитър Ставридис
– собственик на пловдивската „Тютюнева работилница Орел“ и производител на първите български пури, за спомен от откриването на Пловдивското изложение през 1892 г. Показваме също османски сервиз за кафе от 11 чашки в красива кутия със знака на султан Абдул Хамид II, произведен в руските Кузнецови порцеланови заводи в края на XIX век.“



В отдела „Захар, кафе и сие“ акцентът пада върху ключовата роля на Горна Оряховица в областта на сладкарството. Наред със сладкишите, по улиците на града се е продавал и салеп – „лимонадата“ на старите българи, произвеждана от грудка на орхидея и подсладена със захар или мед.



„Архивни фотографии и документи разказват за търговските пътеки, които местните дружества извървяват, за да достигнат до любителите на сладкото – казва още Мадлен Янева. – От тях можем да разберем, че са се водили интересни битки, защото мащабната тогава продажба се е извършвала на улицата. Именно там търговците са продавали боза, халва, баклава и всеки от тях е имал регламентиран час и територия. И ако някой по-дързък продавач е нарушавал крехкото статукво, се е стигало до юмручна разправа до пълно изясняване или пренаписване на правилата.“



Разглеждайки изложбата в Националния политехнически музей (до края на май), посетителят разбира, че изкушенията не са се променили особено във времето. Както и някога, българите продължават да бъдат табиетлии – да си похапват сладко, да попийват, да издимяват някоя цигара. И както обобщава Мадлен Янева, не е необходимо да се променят, защото прекаленият светец и Богу не е драг.

Снимки: Национален политехнически музей



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

За пиетета към будителите и съвременното измерение на будителството

Будителите са личностите, към които изпитваме не само признателност и възхищение, но и възприемаме като едни от най-значимите фигури в историята ни, защото събуждат чувството ни за национална приобщеност. Какво обаче стои зад понятието "будител“,..

публикувано на 01.11.24 в 05:30
Веско Пантелеев-Ешкенази

Варна и Сливен се потапят "В света на музиката" с маестро Веско Пантелеев-Ешкенази

Един от най-добрите цигулари в света и концермайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам Веско Ешкенази отново си е вкъщи, в родната София. Повод са двата заключителни концерта от Националното турне на проекта "В света на музиката” на..

публикувано на 31.10.24 в 06:30

Във Варшава представят 15 българки – будителки, които променят историята

Покана за изложба на открито "Будителките – жените, които променят историята" отправи във Фейсбук страницата си Българският културен институт във Варшава. Експозицията ще изложена на пана на оградата пред българското посолство в полската столица...

публикувано на 30.10.24 в 09:15