Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дихание на призрачни села или музика на тишината

Снимка: Мирян Колев

Вятър в клоните, птича песен, дъждовни капки и пукащи стъкла от разбити прозорци – това е звуковата картина на призрачните села на България. В района на старопланинския град Трявна има около 100-тина стари села и махали с общо население от около 1000 души. Някои са с по един или двама жители, други обаче отдавна са изоставени, а рухналите им къщи са превзети от трънаци и бурени, като в приказка на братя Грим. Но един музикант решава да запише диханието на заличените села и да го превърне в … музика, за да съживи миналото.



Мирян Колев живее в Трявна, занимава се с експериментална музика
, прави колаборации с визуални артисти и пътува на турнета по света. Но през последната година коронавирусът го принуждава да си остане у дома. Така се ражда нестандартният му проект. Мирян започва да обикаля района на старопланинския град и открива истински съкровища. „Само на 10 км от града има много села, трудно можеш да ги откриеш, защото дори няма път до тях. Те са напълно изоставени и вече са част от гората, обяснява музикантът. В началото той ги снима, но после решава да ги превърне в музика, като записва звуците от разпадащите се постройки. Резултатът е албумът „Призрачни села“.

„От няколко къщи съм записал отделни звуци, след това ги обработих със софтуер и съм направил музиката с тях. Това е подход в експерименталната музика или т.нар. fieldrecording. В случая съм добавил и китара. Опитах се тя да бъде много минималистична, за да има пространство в цялото нещо и да оставя място за въображението. Този албум е качен онлайн“- казва Мирян.

Тишината на изоставените тревненски села е дълбока, застинала във времето, нарушавана единствено от птича песен и пращене на клони. Затова той ги посещава при лошо време - когато вали, дъждовните капки се процеждат през продънените покриви, а вятърът съска през разбитите прозорци и се вихри в някогашните стаи, подмятайки изоставени предмети и пожълтели снимки на хора, за които никой не си спомня…



„От една страна можеш да си представиш как преди години там е имало живот. Дори на някои места сякаш хората внезапно са си тръгнали, зарязвайки в бързината чиниите с приборите на масата. И виждаш как животът се е отдръпнал от тези места. Но от друга страна, гората ги поглъща и си мисля, че това е напълно естествен процес, защото е част от кръговрата на природата. Тя просто си взима своето обратно“ – казва Мирян Колев.



До момента музикантът е записал звуци от 10-на обезлюдени села около Трявна
. Обяснява, че повечето от тях са с по няколко къщи и че са били основани през Османското владичество от хора, които са вдигали въстания срещу нашественика и са били преследвани от властта. Затова те се укривали в планината на трудно достъпни места, заедно със семействата си и основали тези махали.

Мирян е и любител фотограф. Той пази в архивите си стотици кадри, в които е запечатал самотни, рушащи се къщи от различни епохи около Трявна. „Някои са от кирпич или дърво, други са по-нови, построени са с тухли. Но след няколко години от тях няма да има и следа“, казва той.

Проектът на Мирян обаче ще остане, за да ни напомня колко сме уязвими и преходни на тази Земя.

Снимки: Мирян Колев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Милена Селими с награда за най-добър превод в Албания за "Времеубежище"

Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..

публикувано на 16.11.24 в 21:10
Кадър от „Идва есента“

Музиката е на фокус в Киномания – най-старата филмова панорама у нас

Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..

публикувано на 13.11.24 в 10:10

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05