Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

10 март – Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството

Амалия Аронова: „В България нямаше разлика дали си българин или евреин“

Спасяването на българските евреи – безпрецедентен по мащаба си акт

Снимка: архив

„Мнозинството от българските евреи са бедни занаятчии или обикновени работници. Израсъл между гърци, арменци, турци и цигани, обикновеният българин не може да разбере борбата срещу евреите. Расовият проблем му е чужд.“ Така германският пълномощен министър в София по време на Втората световна война Адолф Хайнц Бекерле описва българската народопсихология. Вероятно това е ключът за разгадаване на феномена „Спасяване на българските евреи“.

Преди всичко това е безпрецедентен по мащаба си акт – България спасява над 48 хиляди души. Друг народ, спасил своите евреи по време на фашизма – датският, е изпратил близо 8 хиляди от тях в Швеция, а в Албания, в планините, са били укрити около 2 хиляди евреи. Другата особеност на българския феномен е, че спасението е станало на собствена територия. Затова в края на войната броят на евреите в България е по-голям, отколкото в началото й. 

Събитията

На 10 март 1943 г. пловдивският митрополит Кирил и софийският митрополит Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив. Седем дни по-късно тогавашният заместник-председател на парламента Димитър Пешев пише писмо срещу депортирането на българските евреи, подкрепено от 42-ма депутати. Така, с намесата на политици, духовници и на обществеността, българските евреи са спасени.

Митрополит Стефан, Димитър Пешев и митрополит Кирил
Постоянна изложба в къщата-музей „Димитър Пешев“ в гр. Кюстендил разказва чрез оригинални вещи, снимки и факсимилета за събитията от март 1943 г. Днешните български историци, политици и общественици определят усилията за спасяването на евреите в България по време на Втората световна война като един от най-величавите моменти в българската история от ХХ век.


Спасиш ли един човек, спасяваш цяла вселена, гласи стара юдейска максима. Амалия Аронова е една от спасените български еврейки. Живяла е в София, а през 1951 г. се преселва в Израел, където работи като лаборантка в болница.

Пред кореспондентките на БНР в Израел Феня и Искра Декало Амалия разказва за годините на изселването си от София, прекарани в бургаското село Каменово. Тя си спомня, че жителите на селото загърбвали строгите правила спрямо интернираните от българската столица и приемали софийските евреи по-скоро като семейство на командирован специалист, отколкото като хора в изолация. А по онова време на интернираните не било позволено да живеят в български къщи, забранявало се да излизат на пазар повече от 2 часа и трябвало дори децата да носят жълта значка.


Живеехме в къща под наем, напълно като другите хора. Носеха ни хляб и разни подаръци. Какво ли нямаше… Хората не правеха никаква разлика между евреин и българин” – разказва жената, която днес е на хиляди километри от България:

„Искам да ви разкажа много интересен случай. Това беше след 9 септември 1944 г. Смени се властта и селото имаше нов кмет, избран от Отечествения фронт. Пристига вкъщи кметът на селото с някакъв чиновник. Носи един дълъг нож. Пита за татко: „Къде е докторът?”. Мама казва: „Той си почива“, а кметът: „Ако може да стане и да си облече сакото“ … На сакото имаше жълта значка. Мама отиде да каже на баща ми и той сложи сакото. Тогава кметът се приближи към татко. Отряза с ножа значката. Хвърли я и каза: „Сега вие сте равноправни граждани на България”.

Продължавайки пътуването в спомените си, Амалия Аронова споделя, че нейните съученици също се държали много добре с нея.

„В селото ходех без значка. Преди изселването живеехме в София. На партера живееха арменци, на първия етаж – евреи (т.е. ние) и над нас – българи. Като заминавахме за това село Каменово, трябваше да раздадем нещата, които имахме вкъщи, на арменците и на българите. И, разбира се, ние не очаквахме, че ще се върнем. Когато през есента на 1944 г. се върнахме, всичко ни беше върнато. Казаха: „Това са ваши неща и те ви принадлежат“. Мога да им кажа имената. Арменците се казваха Симпадови. Имаха фабрика за печки, а българите – Георгиеви. Те бяха от семейството на висш чиновник в Народната банка.”

Стотици са историите за проявено състрадание, човещина и подкрепа, разказани от спасените български евреи и техните наследници през годините. А връзката им с България остава жива, защото тя е част от тяхната житейска Вселена.

За Радио България от Тел Авив Феня и Искра Декало

Снимки: архив и digital-culture.eu


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Децата на София имат своя коледна елха

Елхата на децата на София от днес грее празнично пред Националния дворец на културата. Играчките върху коледното дръвче са изработени от малчугани във всичките 199 детски градини в столицата. “ Идеята е да има едно място, където децата на София да..

публикувано на 01.12.24 в 16:45

С президентски указ столичното летище може да носи името на Васил Левски

Министерството на транспорта и съобщенията подкрепя идеята летище “София” да бъде преименувано на “Васил Левски” – най-безспорната личност в българската история. “ Искам да благодаря на академичната общност и особено на акад. Юлиан Ревалски..

публикувано на 01.12.24 в 11:14

Взетите проби от заразените животни край Велинград са достоверни

Резултатите от пробите, взети от заразените стада край Велинград, са 100% достоверни и потвърдени с втора проба, съобщи пред БНТ Деян Стратев, зам.-министър на земеделието и храните. По думите му, гръцката частна лаборатория, в която фермери са..

публикувано на 01.12.24 в 10:08