Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Силата на прошката пречиства живота ни

Снимка: архив

Сирни Заговезни е един от най-пъстрите български празници. Винаги се пада в неделя, ден преди Великия пост. Някога цялата седмица преди празника била изпълнена с веселие – люлки, хора, събирания и трапези, за които се приготвяли ястия и десерти от мляко, сирене, яйца и т.н. След Месни заговезни е време от храната да се изключат и тези продукти – чак до Великден, когато се отговява с великденско яйце.

Обичаят се нарича още Сирни поклади или Прошка, защото вечерята е предшествана от искане и даване на прошка. По-младите искат прошка от по-възрастните, младоженците посещават кумовете си, занаятчиите – майсторите, които са им „дали хляб в ръцете“. Обичайната формула е „Прощавай! Простено да ти е!“, но тя има различни варианти според региона. Идеята е човек да започне физическото и духовното пречистване, което ще постигне чрез постите, след като е получил опрощение от близките си. И след като той самият е дал прошка за грешките, които волно или неволно всеки е правил.

В нашия език има много поговорки, които учат, че човек не бива да държи лоши мисли в главата си, защото те „умъчняват сърцето“ и „загрозяват лицето“. С други думи – прощавай, независимо дали си получил извинение и дали провинилият се заслужава това благо – прошката. Както знаем, никак не е лесно, защото има злини, които трудно можем да забравим и които понякога променят живота ни. Но поне животът сред най-близките трябва да се пречиства от силата на прошката и на доброто.  И дори да сме пропуснали „покрай ушите си“ подобни думи, на Сирница можем да изпълним и тази част от традицията. Много хора го правят и днес – така, както векове са искали и давали прошка нашите предшественици. Още за ритуала и вярванията, свързани снего, прочетете в публикацията „Ако има грешка, има и прошка” от колекцията на Радио България.

Съставил: Албена Безовска



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Михайло Парашчук оставя почерка си върху важни софийски сгради

На 16 ноември 1878 г. е роден Михайло Парашчук – украинският скулптор, създал архитектурни елементи от украсата на някои от най-импозантните сгради в българската столица. Пътят му тръгва от село Варваринци (тогава в пределите на Австро-Унгарската..

публикувано на 16.11.24 в 09:05
Побиването на колчетата по новата гранична линия, някъде край Белоградчик.

104 години от анексирането на Западните покрайнини

На днешния 6 ноември отбелязваме 104 години от анексирането на Западните покрайнини през 1920 г., по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г., поставил края на Първата световна война. Западните покрайнини – колкото близо, толкова и далеч от..

публикувано на 06.11.24 в 06:35

Почитаме свети Патриарх Евтимий като покровител на целия български народ

Точно преди една година Българската православна църква учреди нов празник в църковния ни календар – Прославление на светите мощи на св. патриарх Евтимий Търновски . Според църковни източници, последният български патриарх преди падането на..

публикувано на 22.10.24 в 09:50