След година, в която най-често използваната дума бе Covid-19, а ресорните министерства във всички сектори отделяха значителни средства за тяхната подкрепа, е време да опитаме да направим равносметка на изминалото време. Въпреки условния им характер, в интервю за БТА изследователят в Института за пазарна икономика Петър Ганев, направи някои прогнози, по които можем да определим дали сценарият за излизане от кризата ще е по-скоро оптимистичен или песимистичен. Преди всичко обаче, трябва да разсеем представата, че у нас, а и в Европа, станахме свидетели на две припокриващи се кризи – финансова и пандемична.
„Кризата на короновируса „избута“ очакванията за поредната икономическа криза – посочи Ганев, защото: – Отключвайки сериозни държавни разходи по плана на ЕС за възстановяване и устойчивост и останалите мерки на правителствата, както и с разхлабването на паричната политика, ние се намираме в различен свят от този в края на 2019 г., когато говорихме за синхронизирано забавяне на икономиките.“
На фона на други държави членки на ЕС обаче, страната ни е в сравнително добра кондиция. Според икономиста, средното свиване на икономиките на държавите от ЕС ще е около 6 - 7 процента за 2020 г., докато по последни неокончателни данни на Националния статистически институт (НСИ), БВП на България за 2020 г. намалява с 4,2 на сто спрямо 2019 г. Сходни на България са Естония, Латвия, някои от страните от Източна Европа.
Сред най-ефективните мерки, предприети от българското правителство в стремежа да бъде съхранена икономиката, Ганев посочи банковият мораториум заради намаляването на тежестта върху ликвидността и мярката 60/40 заради намаляването на гражданите, регистрирани в бюрата по труда.
Икономистът е по-скоро песимист за наличието на сектор или нишов сегмент от него, който е спечелил от пандемията през изминалата 2020 г. Тук вероятно могат да се причислят фармацевтичните компании, производителите на маски и дезинфектанти, както и веригите за домашни потреби и хранителни стоки. Но общата картина според Ганев сочи, че по-скоро всички са губещи.
„Частичното възстановяване на българската икономика е възможно да започне от тази година, но не бива да забравяме, че заради все още действащите антикризисни мерки, тя няма как да реализира пълния си потенциал“ – категоричен е анализаторът.
Друг фактор, който ще окаже влияние е степента и темпът, с който се ваксинира населението. При положителен сценарий през лятото ваксинационният процес в страната трябва да е напреднал много и така да посрещнем есента без притеснения от ново затваряне на икономиката. В такъв случай растежът ѝ би трябвало да е добър – около или над 3% за тази година. Така ще можем да започнем да наваксваме изгубеното време, с тенденция до 2022 г. ръстът на БВП да достигне 4-5%, каквато е и прогнозата на ЕК. Лошият сценарий би бил, ако през есента отново ще трябва да се въвеждат някакви мерки – заради бавна ваксинация, нови щамове или недобра ефективност на ваксините.
Колкото до това, какво ще бъде мястото на България в света след Covid-19 и доколко ще съумеем да се адаптираме към него, икономистът смята, че пандемията е катализатор, но не и основна причина за някои от вече започналите процеси в икономиката – преминаването към автоматизация и роботизация и превключването ѝ към такава с по-висока добавена стойност.
„Процесите на глобализация ще продължат, но България може да спечели от това. Тя е част от големия европейски пазар с конкурентните си заплати, потенциалните условия за инвестиции в индустрията, което би спестило разход на чужди фирми от Чехия или Германия, ако преместят дейността си у нас. Освен това, някои компании, които са се местили в трети страни – на Изток, сега биха предпочели отново да се преместят в рамките на ЕС, където стандартите са спазени, а веригите на доставки по-трудно се нарушават“ – заключава Петър Ганев от ИПИ.
Редактор: Йоан Колев
В страха си от гласа на българските граждани при провеждане на референдум за готовността на България да въведе еврото през 2026 г., днес новото мнозинство в парламента погази Конституцията и законите, употребявайки председателя на Народното събрание...
В началото на 60-те години на м.в. се приема, че състоянието на водните запаси на страната ни е недостатъчно за нуждите на земеделието, затова започва мащабно строителство на язовири в цялата страна. Така в периода 1950-1985 г. биват построени 216..
За 146-та си годишнина Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София кани 146 участници да се включат във второто издание на Голямата диктовка "Пазител на българския език". Инициативата ще се проведе на 22 май 2025 г. от 11:00 ч. в три от..
Една азбука, едно послание към Европа и много хипотези – глаголицата е ключ към нашето наследство и национална идентичност. По повод 1170-годишнината от..
Трети пореден ден София ще остане без наземен транспорт, съобщи на фейсбук страницата си Центърът за градска мобилност. След няколкочасова среща със..
Служители на ТЕЦ "Марица изток 2", членуващи в КНСБ и КТ "Подкрепа", излязоха на мълчалив протест в знак на солидарност със служителите на Българското..