На 15 март преди пет години ни напусна Любка Рондова – една от най-обичаните народни певици. Наричаше себе си дъщеря на Егея, песните на родния си край беше приела като своя мисия и смисъл на живота ѝ. А любовта към традициите – основна движеща сила. Заедно с огромната любознателност и любопитство, които съхрани до края. Винаги споменаваше името на село Шестево, Костурско (днес на територията на Гърция), където е започнал пътят ѝ на тази земя. Както и благодарността си към колегите от Ансамбъл „Гоце Делчев“, в който години е едновременно солистка и филолог.

В българската столица Любка пристига от Прага, току-що завършила Карловия университет. Целият ѝ живот беше свързан с българската култура – не само като изпълнител, а и като част от държавни и обществени организации. Любка Рондова знаеше няколко езика, непрестанно четеше, дори през последните си години продължи да записва непознати народни песни.

Обичаше Радио България, разказваше за своите срещи по света с наши слушатели. А след всяко интервю получаваше многобройни обаждания по телефона и писма. „Много пътувам по света и непрекъснато се срещам с български емигранти, които живеят с тъгата по родния край”, споделяше тя.

Грееше на сцената със своята усмивка, с красивата си носия, с обаянието си. Помня преди години как на един концерт на открита сцена в центъра на Атина, стотици я аплодираха. Сред публиката имаше десетки българи, явно живеещи там. След изпълненията ѝ те буквално я обсипаха с подаръци, цветя, някои целуваха ръцете ѝ, шевиците на носията.

В своята работа на музикален редактор и журналист многократно съм се допитвала до нея – за автентичността на народни текстове, за историческите корени на някои песни. Не са малко и младите певци, които търсеха съветите и одобрението ѝ. Винаги им казваше да внимават за автентичността на текстове и мелодии. А също – когато изпълняват нейни песни да казват, че са от Кὸстурския край.