.Някога прадядо й бил кмет на плевенското село Тодорово, а днес космополитната наследница на рода изоставя престижна кариера в ООН, за да посее и тя там своите семена. Родената от майка германка и баща българин, Катрин Цанев живее паралелни животи, както обича да се изразява, и често прелита от Женева, където съпругът й работи, до собствената биоферма в българското село, което чувства като свое по силата на кръвта.
Вече четири години младата биофермерка отглежда зеленчуци, овошки и лимец на ниви в село Тодорово.
„Моят проект в България започна когато дойдох за първи път в Тодорово – разказва Катрин Цанев пред БНР. – През това време следвах в университета и се занимавах със социално-икономическите и екологичните промени в посткомунистическите държави. Тодорово беше пример за това как земеделието след комунизма и индустриализацията е останало откъснато от хората – и не само че не носи много ползи за местното население, но дори вреди на околната среда. Тогава се роди идеята по някакъв начин да допринеса това да се промени. И когато започнах да работя в ООН по темите на устойчивото земеделие, реших да се захвана с него по начин, който да бъде полезен за хората и за природата. Така направих първите си градини в Тодорово и попаднах в българско село.“
Когато се захваща с идеята да осъществи фермерските си мечти, Катрин Цанев осъзнава, че се нуждае от помощ. И я намира в лицето на ромите в селото. Повечето от тях обаче не познават азбуката, затова и наема частен учител, който да ги ограмоти. „На нас ни трябваха не само общи работници, но и способни хора да се занимават с документация, да говорят с клиенти и ние ги обучихме“, казва тя. Сега служителите на Катрин четат и пишат, попълват екселски таблици, комуникират чрез социалните медии и са „много успешни във всичко това“.
Засега Катрин Цанев разчита повече на собствени средства с едно изключение – осъществила е малък проект за устойчиво земеделие чрез финансиране от европейския Институт за иновации и технологии.
„Веднъж спечелих европейски проект, но се отказах, тъй като видях, че влизам в много неприятни и мътни истории – казва тя. – Реших, че не искам да вървя по този път и доколкото мога, да продължавам със собствени средства. Сега отново ще кандидатствам по един проект, защото вярвам, че е полезно и необходимо да се усвояват европейските средства – нали затова са създадени. Но в същото време трябва да се борим тези средства да попадат в правилните ръце, за да допринасят за общата полза на хората в ЕС.“
В ролята си на социален предприемач Катрин Цанев не само подава ръка на хората от уязвима група, но и създава устойчиво земеделие, което не изтощава почвата, не унищожава биоразнообразието, а напротив – възстановява природните ресурси.
„Направихме едно специално пюре от гулия със сладък картоф и млени орехи – разказва още Катрин Цанев. – Вдъхновението за този проект, осъществен заедно с пловдивския Университет по хранителни технологии, дойде от работата с 15 български пенсионери. Задачата ни беше да създадем иновативни хранителни продукти, подходящи за възрастните хора. Самите те дадоха няколко идеи и на тяхна основа се захванахме да развием изделието от гулия – устойчиво и полезно растение, което не е много познато, но пък е полезно и лесно се отглежда, без да се изтощава почвата. Сладкият картоф и орехите също са изключително полезни, но трябва да се предлагат във форма, която всеки възрастен човек да може консумира. Така се роди идеята за пюрето от гулия и се надяваме през т.г. да го пуснем на пазара.“
Постепенно Катрин Цанев разширява стопанството си, създавайки свои ябълкови, черешови и зеленчукови градини в село Дебнево в Троянския Балкан. Там изгражда и екокъмпинг, в който всеки е добре дошъл, за да се запознае с устойчивото земеделие и да се докосне до земята.
Съставил: Диана Цанкова /по интервю на Светлана Дичева от БНР-”Хоризонт”/
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..