Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На Благовещение честваме началото на човешкото спасение

Снимка: архив

„Не можеше да има Възкресение без Благовещението. Не може да има резултат от едно дело, ако не се положи началото. На този ден честваме началото на човешкото спасение”. Така богословът проф. Иван Желев описва мястото, което днешния ден заема в празничния календар на православните християни. Това е денят, в който Архангел Гавриил донася благата вест на Дева Мария, че ще зачене и ще роди Сина Божий. На този ден се разнася вестта за Боговъплъщението, а именно, че сред хората ще дойде Спасителят да разпръсне своето слово и мъдрост.

Независимо, че повече от две хиляди години ни делят от евангелското събитие Благовещение, всеки човек може да стане носител на благата вест за хората, които са затворили очите и ушите си за нея. „Понякога хората сме най-големите врагове на себе си – отбелязва богословът проф. Иван Желев и добавя. – Затова е нужно винаги благата вест да се разпространява. По този начин очите, ушите, а и сърцата на хората може да се отворят, за да приемат в себе си Спасителя. Защото спасението не е отвлечено философско понятие, то е лична реалност за всеки.”

В миналото Благовещение е честван и като Ден на майката. За съжаление днес празникът е загубил този нюанс в светския живот.

Света Дева Мария, която наричаме Богородица, е образец за жена и майка. Всеотдайно посветила целия си живот да бъде в помощ на божествения си Син, тя живяла не с гордостта, а с отговорността за своето богомайчинство. Чистотата, смирението и достойнството са качества, нужни за всеки човек” – казва проф. Желев в интервю за Радио България, което ви припомняме чрез публикацията „Благовещение – предвестникът на Христовото Възкресение”.

Заради почитта към Божията Премъдрост, която идва да спаси човечеството, денят на Благовещение е храмов празник на един от най-старите архитектурни шедьоври на Балканите – църквата „Света София”. Храмът е емблематичен за столицата ни и се счита, че през XIV в. дава и името на града. 

Редактор: Елена Каркаланова




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Гробницата на тракийския цар Севт III в могилата Голямата Косматка

Преди 20 години археологът Георги Китов открива гроба на цар Севт III

През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..

публикувано на 12.11.24 в 12:00

Българите се преклониха пред паметта на свети Мина

Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..

публикувано на 11.11.24 в 16:27

Любопитни археологически находки в местността Каваци край Созопол

Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..

публикувано на 10.11.24 в 10:10