България е на едно от последните места в класацията на Индекса за медийна грамотност за 2021 г. Страната ни заема 30 място от 35 европейски държави и се намира в една група с Гърция (27), Румъния (28), Сърбия (29), Турция (31) и Черна гора (32). Изготвен от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт „Отворено общество” – София, индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората.
Според анализаторите негативното позициониране на България е резултат от ниските нива на четивна грамотност показани в изследванията на PISA, лошите оценки за свободата на медиите в международните класации на Freedom House и на „Репортери без граници“, както и на ниското доверие между хората. Страната ни постига относително по-добро представяне по индикаторите за дял на населението с висше образование и е-участието на гражданите в управлението.
Държавите в Европа, които имат най-висок потенциал да устоят на негативните ефекти на фалшивите новини и дезинформацията са Финландия, Дания, Естония, Швеция и Ирландия. Този факт има своето логично обяснение – високо качество на образованието и свобода на медиите.
„В изготвения от нас индекс включваме определени препоръки, сред които е и тази да се наблегне сериозно върху образованието, преди да се премине към дадени регулации или ограничения – обяснява авторът на изследването Марин Лесенски в интервю за програма „Христо Ботев“ на БНР.– Образованието не може да реши всички проблеми, но може да помогне в повечето случаи. Във Финландия, която за поредна година е на първо място в индекса за медийна грамотност, има програма за справяне с фалшивите новини, която започва още от детската градина.”

Също както медийната, така и политическата култура е умение, което се възпитава в продължение на години. „Когато имаме хора, които умеят да се отнасят критично към новините, които научават и могат да общуват цивилизовано, тогава нещата ще са по-добре”, обяснява изследователят и подчертава, че надграждането на медийна и политическа култура у нас продължава да бъде „по-скоро усилие на отделни организации и ентусиасти, отколкото на цялата система“.
Едно от базисните изисквания, за да можем да наречем дадено общество имунизирано срещу разпространяваните фалшиви новини е вярата в хората, с които общуваме.
„Виждаме, че в България имаме ниски резултати и в тази област. Ние нямаме доверие на хора, които непосредствено познаваме. Липсата на базово доверие е голям проблем за ежедневното функциониране на обществото.”
Моментът, в който се появява изследването, със сигурност е най-специфичния за света от началото на 21 век. То успява да анализира два наглед независими, но дълбоко свързани фактора, обуславящи случващото се в обществото. Едната страна на монетата е пандемията от Covid-19, а другата – инфодемията, започнала още от създаването на глобалната мрежа, но задълбочила се изключително през последната година:
„Фалшивите новини и дезинформацията, превърнаха здравната криза в социална и политическа. Хората не можеха да се ориентират кое е правилно и кое – не. Това е глобален феномен. Преди време направихме анализ, който показа,че колкото по-нисък резултат има една страна, толкова по-голямо е недоверието към учените и журналистите.”
Марин Лесенски посочи и още една тенденция – от началото на Covid-кризата се засилва натискът върху независимостта на медиите. „Доста авторитарни правителства използват случая с пандемията, за да притиснат още повече независимите медии, което не бива да се допуска. Ние виждаме добри опити в социалните медии, в които не се забранява дадена публикация или новина, а да се дава контекста и нейния източник. Защото видяхме през годините, че фалшивите новини, освен политическа дезинформация, могат да бъдат и начин за печелене на пари”, категоричен е Марин Лесенски, директор на програма „Европейски политики“ в институт „Отворено общество“."
Редактор: Йоан Колев (по интервю на Михайлина Павлова, БНР – „Хр.Ботев”)
Снимки: архив
Четвъртък, 13 ноември, ще започне с ясно и почти тихо време, а в ранното утро на много места в низините, котловините и около водните басейни ще има мъгла или ниска слоеста облачност. През деня ще бъде слънчево, но в Дунавската равнина ще се..
България беше официално определена като една от държавите в ЕС, изложени на риск от миграционен натиск, предаде кореспондентът на БНР в Брюксел Ангелина Пискова, цитирайки първия годишен доклад за управление на миграцията и убежището на..
По покана на член-кореспондента на Папския комитет за исторически науки доц. д.н. Кирил Карталов на 12 ноември от 17,30 ч. лекция в зала "Марин Дринов" на Българската академия на науките ще изнесе Латинският патриарх на Йерусалим кардинал Пиербатиста..
Учениците от Поколение Z, които в момента са в училище (родени между 1995 и 2012 г.), масово използват в учебната си практика изкуствен интелект. По..
Бездомните хора в София са значително по-малко, отколкото в големите европейски градове. Това показват оповестените днес данни на международно проучване,..
Тази година Коледа та "пристигна" в София още през ноември с аромат на греяно вино, канела и празнична магия. Радио България ви..