Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Младите българи и изборите

Снимка: архив

Младите хора са онзи електорат, до който, въпреки усилията си, политическите партии продължават да достигат трудно. Оказва се, че „подмладяването“ на партийните членове не е достатъчно условие за привличане на гласоподаватели сред младежите. Необходими са сериозни и целенасочени усилия за тяхното убеждаване, както и повече искреност и ангажираност за справяне с проблеми в отрасли като култура, образование и младежка политика.

Ключовата дума, която се чува най-често в разговори сред младите за ситуацията у нас, е промяна.

„Единственото ми искане е, каквито и да са необходимите средства, каквото и да трябва да стане, колкото и усилия да коства, да има бъдеще и шанс за промяна за мен и за всеки един човек – заявява в интервю за БНР- Варна 18-годишният ученик в Първа езикова гимназия в Морската столица – Даниел Луканов.

На предстоящите парламентарни избори у нас в края на седмицата, той ще гласува за първи път, но вече знае кое е важното за него:

„Който иска да участва във властта, трябва първо да се научи да не бъде управляван. Това е нещо, което много липсва на кандидат-управляващите.“

Желание да дадат своя вот се прокрадва и у други млади хора, които все още се колебаят кого да възнаградят със своето доверие. Убедени са обаче, че трябва да го сторят, защото възприемат гласуването като граждански дълг – сочи анкета на Валери Великов от БНР-Варна.

„Аз ще гласувам – категорична е 18-годишната Възкресия. – Държавата дава право на всеки пълнолетен да гласува и аз ще упражня правото си на глас както сметна, че е редно. Разбира се, на 18 години никой не може да прецени кое е правилно за държавата и кое – не. Тъй като ние сме младите и твърдим, че искаме да променим статуквото, единственият начин да го направим е като дадем гласа си за някого, без значение дали той ще влезе в парламента.“

Макар да не е централна тема в разговорите им, Възкресия приятелките ѝ, Виктория и Андреа, се вълнуват от политическите сюжети и от онова, което става у нас. Две от тях обмислят да заминат и да се развиват в чужбина, но биха размислили, ако усетят, че така исканата промяна започне. Макар за всеки тази дума да има различна дефиниция, трите ученички ѝ дават най-значимото за тях определение: „Промяната за младите означава да нямат желание да заминат.“

Що се отнася до това, кое е първото нещо, което биха променили, ако са сред кандидатите, получили доверието на избирателя, момичетата са категорични, че искат да се заемат с образованието, както и с манталитета на българина. По думите на Андреа обаче:

„За 1-2 или 3 години манталитетът не може да бъде променен. С малки стъпки и много усилия може да се промени образователната система, тъй като в момента ние търпим последиците от нея и дефицитите ѝ.“

Приятелите им Георги и Александър пък виждат промяната „в това, законодателството да не позволява едни да са над други и да има шанс за истинско равноправие.“

Освен това, със своя вот в деня на изборите, двамата се надяват да допринесат за ограничаването на корупцията и въвеждането на по-голяма прозрачност и отчетност.

Правото си на глас ще упражни и Константин Праматаров, който учи политически науки и китаистика във Виена. По думите му, той иска един ден да се завърне отново у нас, но дотогава, е необходимо да се решат редица проблеми в обществено-политически план в родината:

„Политическата обстановка в България е абсолютно пародийна. Нещо, заради което бих се върнал е мотивацията от страна на управляващите за определени действия. Говоря за подпомагане на младите хора, които искат да се завърнат в България и нашата икономика да тръгне нанякъде.“  

Заради своя дългогодишен опит, социологът Мира Радева познава добре профилите на гласоподавателите от всички възрасти у нас. Според нея факторите, които определят активността на младите хора в изборния ден, са компетентност и отговорност:

Въпросът за компетентността е част и от въпроса доколко съм включен. От една страна – познавам ли политическия процес, от друга страна – интересува ли ме? Така вторият въпрос е свързан с отговорността. Колкото младите хора са по-компетентни по политическите въпроси и по-отговорни, толкова по-голям е шансът те да се включат в политическия процес. А политическите знания, са знания за това как се управлява обществото и държавата. Те се изграждат, бих казала, много по-късно от средношколското образование. На 18 години младите хора имат желание да гласуват, защото това е нещо ново за тях. Само че всички изследвания показват, че те имат по-ниска степен на компетентност, затрудняват се да избират. В тези случаи те се допитват до най-близкия си семеен кръг, ако въобще в него се говори за политика.“

Според Радева стимул да гласуват и да допринесат за промяна в своята държава, младите получават когато станат родители.

„Тогава по необходимост започват да мислят за всички проблеми, свързани с данъци, цени, заплати, бюджет, здравеопазване, образование. Това вече ги засяга лично, защото стават отговорни за някого, започват да доразвиват своите компетентност и знания и стават по-активни.“

Редактор: Йоан Колев /по интервюта на Валери Великов, БНР-Варна/

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Български вина и биохрани бяха представени в Сеул

Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..

публикувано на 26.11.24 в 15:50

Две комисии към ВСС: Борислав Сарафов има качества да бъде избран за главен прокурор

Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..

публикувано на 26.11.24 в 12:58

Произведения на Георги Господинов и Иван Кръстев влязоха в немски списък на 100 най-значими книги

Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..

публикувано на 26.11.24 в 12:52