Долмените са древни мегалитни съоръжения, изградени от няколко отвесни и хоризонтални каменни плочи. Свързани са с религиозните вярвания на древните хора. Според изследователите, в България най-висока концентрация на подобни структури има в планините Странджа, Сакар и Източния дял на Родопите.
Над 600 са описаните долмени в Сакар планина. Местните там ги наричат още още „змейови дупки“. Някога хората вярвали, че в тях живеели змейове, които олицетворявали мъжката сила. В Сакар има много песни и легенди за кражби на девойки от змейове със златни криле, които обитавали тези каменни къщи.
Веселин Кълвачев, директор на Общинския исторически музей в Тополовград, има своя теория за произхода на долмените: „Някога хората са усещали силата на природните дадености на гранита, кварца и са ги използвали. В тези мегалитни структури те са медитирали, лекували са се там. И са търсили връзка с боговете. Това са изключително древни, неразгадани конструкции, които притежават много голяма и полезна сила.“
Според едно местно поверие, долмените притежават лечебни сили, затова жените, които не можели да заченат, минавали през отвора на каменните дупки с надеждата, че ще се сдобият с рожба. Още за поверията, свързани с тези внушителни каменни образувания прочетете в публикацията „Хилядолетните долмени – неразгадаемата тайна на Сакар планина”, от колекцията на Радио България.
Редактор: Елена Каркаланова
Денят на св. Димитър – 26 октомври, се празнува из цяла България, а мощите му, съхранявани в Солун, са постоянен обект на преклонение от българите, които често пътуват в Северна Гърция. В народния календар Димитровден се свързва с края на..
На 19 октомври почитаме паметта на небесния закрилник на България – св. Йоан Рилски Чудотворец. Основател е на Рилската света обител – най-големият и влиятелен духовен център в България. Йоан Рилски е роден около 876 г. в село Скрино, край..
За първи път Химнът на независимостта прозвучава на 22 септември 1908 г. в черноморския град Бургас. Авторът на мелодията и текста – военният капелмайстор Георги Шагунов, отбелязва върху титулния лист на партитурата, че химнът е написан и изсвирен час..