Юли 2021 г. е крайният срок, до който страните членки на ЕС трябва да приложат на практика забраната за използване на част от пластмасовите изделия за еднократна употреба. Замяната на еднократните прибори за хранене, бъркалките за кафе, сламките и съдовете за съхранение на храна с такива от друг материал, ще създаде неудобства за производители, търговци и доставчици на стоки. Анкетирани потребители обаче се отнасят по-скоро положително към подобна мярка.

Силно засегнати от приетата директива, ще бъдат доставките на храни и аксесоари. В условията на продължаващата пандемия от Covid-19, този тип услуга ще продължи да се търси, дори при по-високи цени.

„Ще трябва доставчиците на храни и други неща, които потребявам, да си променят начина на опаковане. Сигурно ще се наложи да плащам малко повече, но ако с това можем да допринесем за спасяването на околната среда, аз съм съгласна“ - казва журналистът Цветана Балабанова.

Раздялата с пластмасата за еднократна употреба в ЕС, ще доведе до по-чиста и здравословна околна среда. Редица еколози, сред които и Данита Заричинова от сдружение „За земята“, са категорични, че решаването на проблема със замърсяването в страни като България, ще отнеме повече време.

„Не виждаме особена активност от страна на институциите. Все още не са започнали обсъждания с гражданските организации. Доколкото знаем има такива с част от бизнеса, но други, все още нямат достатъчно информация. Възможно е в един момент да се изправят пред свършен факт, като им бъдат поставени условия, които не могат да изпълнят. Освен това всяка държава трябва да вземе решение за някои продукти, които няма да бъдат засегнати, но могат да бъдат забранени от самата нея. Такива ще са чаши, кутии, бутилки и торбички.“

Проливните дъждове, в началото на тази година, създадоха огромно плаващо сметище в река Искър. Резултатът след почистването – 560 тона отпадъци и 160 кубика дърва. Последва пореден призив от страна на сдружение „За Земята“, да бъде въведена депозитна система за връщане на използваните пластмасови бутилки.

Въпреки препоръките за внедряването ѝ, България все още не е готова за подобна крачка.

Лазар Радков и негова кампания от 2017 година се стремят да ни накарат да бъдем по-отговорни към околната среда, изхвърляйки отпадъците си разделно. „Ролята на държавата в справянето с този проблем не бива да се пренебрегва“ - категоричен е той:

„Институциите работят на принципа „дайте да забраним нещо, защото хората ще се радват“. Когато забраниш нещо, трябва да осигуриш алтернатива, която по възможност да не е по-скъпа. Западните общества са по-чисти, защото цивилизационно са имали възможност да изминат някакъв път на развитие. Реални зелени политики могат да се въведат адекватно, когато държавата видимо върви напред.“

Как ще се осъществи преходът към изделия от алтернативни продукти, все още е неизвестно. Това не бива да повлиява върху личния дан на отделния човек, който държи да живее по-екологично. Затова 19-годишния студент във Великобритания Ивайло Илиев работи върху мобилно приложение, което да ни помага да разберем повече за състава на отпадъците от нашите домакинства.

„Самото приложение улеснява хората да събират разделно – разказва Ивайло. Да вземем за пример кофичката от кисело мляко. Тя е от пластмаса, но капачката е от друг материал. Тук на помощ идва търсачка, насочваща потребителя към типа контейнер, в който да я изхвърли. Идеята ни е да създадем база данни с всички кофи за разделно събиране на територията на София, за да може с помощта на навигация, човекът да открие най-близката до мястото, където се намира.“

Така ще бъде улеснено подаването на сигнали за необходимост от нови съдове към фирмите, занимаващи с разделно събиране.

Справка в интернет показва, че според оценка на Програмата на Обединените нации по околна среда, щетите от замърсяването на океаните с пластмасови изделия, достигат до 13 милиарда долара годишно. Влиянието му върху морската флора и фауна е обект на изследване и у нас, в рамките на проекти на Института по океанология към БАН.

„Институтът изпълнява ежегоден мониторинг на отпадъците, отложени по морското дъно, повърхност и плажове – обяснява ученият Радослава Бекова. – С пилотните проучвания от 2017-18 г. доказахме, че основният дял от замърсяването, е дело на туристопотока. Под влиянието на водата и слънцето, частиците пластмаса в морска среда, се разпадат до микроскопични размери и стават част от храната на много видове риби и организми, които обитават дъното.“

Решенията как да променим начина си на живот и осъзнато да увеличим приноса си към опазването на околната среда, са личен избор на всеки от нас. Повярвайте, че всяко усилие в тази посока, има своя ефект!

Снимки: архив, Pixabay, личен архив, БГНЕС