Както повечето манастири в България, и неговата история е дълга, превратна, обвеяна с легенди и драматични събития.

Градешкият манастир „Св. Йоан Предтеча“ е с почти 11 вековна история. Бил е опожарен и сринат със земята, за да възкръсне като феникс от пепелта. По-късно преминава през тежките години на атеизма, а в наши дни е отново събуден за духовен живот.

Старата обител е притихнала в живописен каньон, недалеч от село Градешница в Северозападна България. В днешния си вид, манастирският комплекс датира от XVII век, но е изграден върху много по-стар храм от края на Х век, научаваме от младия йеромонах Спиридон, игумен на манастира. Според писмени източници, някога той е бил важно духовно средище с голямо килийно училище, където се обучавали момчетата от околията, твърди игуменът и добавя:

Около Градешкия манастир витае легенда. Според нея, по време на османското владичество, той е бил опожарен от татари, а монасите били избити. Но няколко братя успели да се скрият в гората и решили да си построят дървена колиба, докато намерят подходящо място, за да възстановят манастира. Не щеш ли, един хубав ден, високо в небето над главите им, закръжал орел, в клюна си той стискал опожарена дъска от стария манастир. „ В този момент орелът я пуска и тя пада на днешното местонахождение на манастира. Има един оброчен камък в двора, точно там“ – разказва игуменът. Така, хората от околията издигнали новия си манастир именно на това място. Като строителен материал те използвали камъни от старата римска крепост, чийто руини били разпръснати в близката местност „Калето“. 

И до днес манастирът „Св. Йоан Предтеча“ пази свидетелства за бурната си история. А в двора се намира гробът на един от неговите главни възобновители – йеромонах Артемий Хилендарски.

„С още двама монаси, той пристига от Света гора в Атон, от Хилендарския манастир, който по това време е бил български, защото в днешно време е сръбски, – разказва йеромонах Спиридон. – И той въвежда тук светогорски устав, който е за богослужение и за ред на манастирския живот. Артемий Хилендарски реновира манастирското крило и църквата, изгражда зимния параклис на втория етаж и създава в местното население едно дръзновение и почит към църквата. Славел се е и с чудотворни действия чрез неговата молитва. Затова много хора са идвали при него за утеха и помощ.“

Снимки: Йеромонах Спиридон, iloveBulgaria, личен архив