Както повечето манастири в България, и неговата история е дълга, превратна, обвеяна с легенди и драматични събития.
Градешкият манастир „Св. Йоан Предтеча“ е с почти 11 вековна история. Бил е опожарен и сринат със земята, за да възкръсне като феникс от пепелта. По-късно преминава през тежките години на атеизма, а в наши дни е отново събуден за духовен живот.
Старата обител е притихнала в живописен каньон, недалеч от село Градешница в Северозападна България. В днешния си вид, манастирският комплекс датира от XVII век, но е изграден върху много по-стар храм от края на Х век, научаваме от младия йеромонах Спиридон, игумен на манастира. Според писмени източници, някога той е бил важно духовно средище с голямо килийно училище, където се обучавали момчетата от околията, твърди игуменът и добавя:
Около Градешкия манастир витае легенда. Според нея, по време на османското владичество, той е бил опожарен от татари, а монасите били избити. Но няколко братя успели да се скрият в гората и решили да си построят дървена колиба, докато намерят подходящо място, за да възстановят манастира. Не щеш ли, един хубав ден, високо в небето над главите им, закръжал орел, в клюна си той стискал опожарена дъска от стария манастир. „ В този момент орелът я пуска и тя пада на днешното местонахождение на манастира. Има един оброчен камък в двора, точно там“ – разказва игуменът. Така, хората от околията издигнали новия си манастир именно на това място. Като строителен материал те използвали камъни от старата римска крепост, чийто руини били разпръснати в близката местност „Калето“.
И до днес манастирът „Св. Йоан Предтеча“ пази свидетелства за бурната си история. А в двора се намира гробът на един от неговите главни възобновители – йеромонах Артемий Хилендарски.
„С още двама монаси, той пристига от Света гора в Атон, от Хилендарския манастир, който по това време е бил български, защото в днешно време е сръбски, – разказва йеромонах Спиридон. – И той въвежда тук светогорски устав, който е за богослужение и за ред на манастирския живот. Артемий Хилендарски реновира манастирското крило и църквата, изгражда зимния параклис на втория етаж и създава в местното население едно дръзновение и почит към църквата. Славел се е и с чудотворни действия чрез неговата молитва. Затова много хора са идвали при него за утеха и помощ.“
Снимки: Йеромонах Спиридон, iloveBulgaria, личен архив
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Православната ни църква почита на 6 декември паметта на свети Николай Чудотворец. Наричат го светецът на милосърдието, защото целият му живот бил посветен в подкрепа на бедните, страдащите, невинните и онеправданите. Словата му имали удивително..