След като стана ясно, че от 12 април се възстановява присъственото обучение за учениците от 1 до 4 клас, и на ротационен принцип за по-големите, като първи в класните стаи се завръщат тези от 7,8 и 10 клас, отново дойде ред да поговорим за родната образователна система. Всеки, който дори веднъж е посещавал Лувъра в Париж в учебно време, е виждал поне една група от малки деца, седнали пред някой шедьовър, с блокче и молив в ръка. Малък пример за преплитането на минало, настояще и бъдеще, който носи големия смисъл на образованието в реална среда. Възстановяването на връзката с природата и поставянето на децата в обстановка, част от живота им, е един от възможните отговори на бъдещето ни по време и след Ковид.
В България рисуването в музей за малките е сравнително трудна задача, но може да започнем с час по биология или химия в парка. Създаването на все повече "Класни стаи на открито", в различни училища из страната, е доказателството, че може би вървим в правилна посока. Сред тези добри примери е и едно от най-старите училища в Софийска област, (на 157 години) 171-во ОУ “Стоил Попов“ в Нови Искър, в което учат 256 деца. Още през септември в него започва да функционира т.нар. "Зелена класна стая на открито", а сега (на 12 април) ще бъде „отворена“ и втора, наречена "Класна стая на розите", заради посадените в пространството й каскадни и мини рози, разказва директорът на училището Канелия Костова.
“Когато изготвяхме нашия план за обучение в условия на коронавирус и трябваше да се съобразим с противоепидемичните мерки, решихме, че времето в междучасията от 15 минути е малко, за да бъдат учениците на открито и да изпълним всички изисквания – обяснява г-жа Костова. – Решихме да направим една класна стая на открито. Тя се състои от пет малки беседки. Във всяка от тях има място за петима ученици. Спазени са всички изисквания на РЗИ за отстояние на учениците. Ситуирани са така, че от всички тях да се вижда учебната дъска, разположена отпред.“
Основното притеснение на учителите било дали ще успеят да задържат вниманието на учениците, когато са навън. Оказало се неоснователно, след като обяснили на децата, че това се прави и за опазване на тяхното здраве и е част от тяхното образование, а не просто игра навън. Така през есента започнала живота си "Зелената класна стая", а днес се изготвя график за ползването ѝ, заедно със "Стаята на розите", от всички класове, които ще се върнат в училището.
Подобен пример има и във Велико Търново, където седмокласниците от ОУ „П. Р. Славейков“ преди няколко месеца решили да запретнат ръкави и сами да разчистят запустялата част от двора на училището си, за да я превърнат в уютна класна стая, където да прекарват част от часовете си на въздух и сред природата.
А само преди дни стана ясно, че пет училища и 10 детски градини в Бургас са одобрени и ще получат средства за създаване на подобни класни стаи и различни екозони за обучение сред природата. „Това е една възможност, която подобрява концентрацията на вниманието, защото предлага различен модел на преподаване“ смята Йорданка Ананиева, зам.-кмет по образованието в Бургас.
„Досега, в по-голямата част от случаите, тези занимания бяха насочени по-скоро в играта, отколкото в ученето. Сега моделът, може би вследствие на дългото време, през което сме затворени, е от гледна точка на обучението. Създават се различни възможности на обучение на открито. В училищата и в детските градини това са различни образователни кътове, някои от тях, свързани с математиката. Има сметало на открито. Различни интерактивни игри с букви, дейности, свързани с познаване на околната среда – био градини, запознаване с различните растения и грижата за тях. Този модел се оказва доста удачен и се радвам, че много училища и детски гради проявяват интерес към него.“
Йорданка Ананиева отбелязва и факта, че предложенията и желанието учебните часове да бъдат изнесени на открито е дошло от самите учители, а не е административно решение. И още веднъж изтъква основната идея на промяната:
„Колкото повече използваме такива нестандартни, различни методи, толкова повече даваме възможност на децата да видят другата гледна точка.“
Съставил: Весела Кръстева /по интервюта на БНР - „ Христо Ботев“/
Снимки: 171ou.bg
За „отварянето” през радиото между България и Северна Македония веднага, след като България призна отделилата се от Югославия млада държава, разказаха от Скопие кореспондентът на БТА Маринела Величкова и журналистът Владимир Перев. Те се включиха..
Оркестърът за народна музика на Българското национално радио под диригентството на маестро Димитър Христов подготвя пролетно турне през март. Специални гост-солисти на "Оркестъра от солисти" в концертите ще бъдат певците Петя Панева и Димитър..
В "България днес" на 25.02 разговаряме с главната управителка на Германо-българската индустриално-търговска камара Соня Миклай, за да разберем доколко България е позната като дестинация и представена на германските изложения. Срещаме се с..
Точно преди 3 години, на 24 февруари, започна инвазията на Русия в Украйна – събитие, което събуди Европа 77 години след края на Втората световна война и..
Изкуственият интелект сега е изграден изцяло от класически компютри с алгоритми, докато изкуственият интелект на базата на квантовите компютри ще е много..
В "България днес" на 25.02 разговаряме с главната управителка на Германо-българската индустриално-търговска камара Соня Миклай, за да разберем..