Земеделските производители да са в центъра на предвидената реформа в селскостопанската политика, като те ще продължат да получават финансова подкрепа, но при равнопоставени условия и облекчени процедури.Това е залегнало в бъдещите планове на Общата селскостопанска политика (ОСП) в ЕС. В преходния двугодишен период земеделската общност може да се възползва от възможността да участва при определянето на приоритетите
Българските земеделци искат тази политика да бъде съобразена регионално с държавата ни, защото смятат за несъпоставими условията, които имат фермерите в Германия и тези в България например. „Там фермите са пето, шесто поколение и при тях всичко отдавна е създадено и инвестирано, а при нас тепърва се създава“ – казва в интервю за БНР-Бургас Илия Проданов, председател на Съюз на зърнопроизводителите „Маркели“:

„Най-голямото ни притеснение е озеленяването, до каква степен то ще засегне производството. Да не стане така, че да ни е по изгодно да сме без субсидии, отколкото да изпълняваме зелената политика. Основно притеснение е и какви изисквания ще ни наложат. Не можем да пръскаме, защото близо половината препарати вече са забранени. Ако допълнително ни наложат рестрикции, това още повече ще свали добивите. Оставяме 5% угари, което няма да бъде достатъчно, за да получим тези 5% зелени плащания и се оказва, че с нашите стопанства, трудно ще бъдем конкурентоспособни.“
Трябва да има плавен преход, категорична е Снежана Благоева, пълномощен министър, ръководител на сектор "Земеделие и рибарство" и ОСП към постоянното представителство на България в Брюксел. По думите ѝ, за българското правителство е ключово по време на преходния период да се подпомагат земеделските производители, които могат да разчитат на европейски и национални средства в преодоляване на трудностите.

„Много сериозна подкрепа идва от инструмента „Следващо поколение“, предложен от ЕК, който осигурява допълнителни 200 млн. евро през първите две години за земеделските производители, при това с насоченост към конкурентноспособността и допринасяне за екологичните цели на ЕС. Запазва се и бюджетът, който ежегодно се предоставя чрез Националния съвет на земеделските производители, всички възможности, осигурени чрез държавни помощи, както и други инструменти, така че да преодолеят трудностите и да направят крачка напред в посока развитие.“
Евродепутатът Асим Адемов, зам.-председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) насочва вниманието към новата дефиниция „активен фермер“, с която се слага край на порочни бизнес модели, чрез която се източват европейски субсидии от лица и свързани с тях фирми /без да имат нищо общо със земеделието/. Гласуван е и таван на плащанията до 100 хиляди евро на стопанство, казва Асим Адемов и обяснява:

„Дефиницията обхваща три елемента – минимален праг на селскостопанската дейност от цялостната икономическа дейност на земеделския стопанин, изготвяне от държавата-членка на негативен списък на получатели на директни плащания и прозрачност на юридическите лица, ако дружеството, което получава плащанията, е част от голям холдинг с различна земеделска дейност“.
Илия Проданов приветства това и уточнява, че зърнопроизводителите от неговата асоциация от години искат въвеждане на понятие „активен фермер“.
„Това е много важно - традиционните фирми, които са се наложили, които са инвестирали в земята, която обработват, трябва да имат някаква защита. „Активен фермер“ ни дава някаква защита, че ние сме истинските фирми.“

„Преговорите по новата ОСП ще приключат до края на юни, смята Елси Катайнен, заместник-председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) на ЕП и докладчик по преходните правила на земеделската политика в ЕС. По думите ѝ, много важни ще бъдат подробно разработените от правителствата планове за националните цели и приоритети. Също така изрази мнение, че не трябва да се спират предвидените помощи.
8 млрд. евро са предвидени за ОСП в ЕС в рамките на двегодишния преходен период 2021-2022 г. От тези средства над 880 млн. евро са за България, като 200 млн. евро са по плана за възстановяване от Covid-19.
Редактор: Гергана Манчева
Снимки: архив, Pixabay, agri.bg, БГНЕС

Увеличението на минималната работна заплата се подкрепя от 54,1% от българите. Една трета от анкетираните смятат, че МРЗ трябва да бъде равна на заплатата за издръжка. Това сочат резултатите от представително проучване на агенция "Мяра", поръчано от..
Около 90% от антиките, заловени по време на международна операция срещу мрежа за трафик на културни ценности, ще бъдат върнати в България. Това заяви пред "Нова телевизия" зам.-министърът на културата Тодор Чобанов. България е координирала мащабна..
България заема 11-о място в световния индекс за тази година на компанията Surfshark - Digital Quality of Life 2025, при предходна 18-а позиция. Индексът има за цел да проучва и проследява цифровото благополучие на страните по пет признака: достъпност на..
Във вторник минималните температури ще са от 0 до 5°, по-високи по Черноморието – между 8 и 11°, в София ще е около 2°. През деня над Югозападна и..
Сътрудничеството между български и китайски учени беше обсъдено днес в София на форум от представители на Българската академия на науките, правителството,..
В "България днес" на 24 ноември слушайте: 05:33 - Еврото тревожи българите, но привлича чужденците 17:03 - Актуално за сънародниците по света 22:10..