Днес е първото заседание на избраното на 4 април 45-о Народно събрание. Ако потърсим символика в избора на датата – 15 април, ще видим, че тя е обрамчена от две важни събития, свързани с историята на българския парламентаризъм.

На 14 април 1876 г. в местността „Оборище“ край Панагюрище бива свикано смятаното за първо народно събрание. На него поборниците за българската свобода вземат решение да обявят въстание за освобождение на страната от османска власт. Въстанието избухва две седмици по-късно и, въпреки че претърпява разгром, превръща извоюването на свободата в национална кауза.

Само три години по-късно, на 17 април 1879 г., в Търново, е свикано и първото Велико народно събрание, като продължение на Учредителното събрание (10 февруари 1879 - 16 април 1879 г.), приело основния закон на страната за следващите 68 години – Търновската конституция. Председател на събранието е българският екзарх Антим I.

В по-ново време, традицията повелява първото заседание на всеки нов парламент да се оглави от най-възрастния народен представител. След 1989 г. тази чест се е падала на редица видни обществени фигури, сред които са поетът Йосиф Петров, историкът Андрей Пантев, актьорите Коста Цонев и Стефан Данаилов…

Днес отговорността да открие 45-ия български парламент има Мика Зайкова, избрана за народен представител от листата на партията „Има такъв народ“. Тя е дългогодишен икономически съветник в КТ "Подкрепа“ и със своите 79 години е доайенът в състава на настоящия парламент. Най-младият член на Народното събрание е Сашо Савов – 25-годишен икономист, влязъл с преференции от листата на ГЕРБ в Хасково.

В 45-ото НС влизат 6 партии. Най-голяма ще бъде парламентарната група на ГЕРБ със 75 депутати, следвана от „Има такъв народ“ - с 51, БСП - с 43, ДПС - с 30, „Демократична България“ - с 27 и „Изправи се! Мутри, вън!“ - с 14.

Прави впечатление наличието на много медици сред новите народни представители - в групата на ГЕРБ са здравният министър проф. Костадин Ангелов и директорите на болници в Плевен и Ямбол - проф. Григор Горчев и д-р Димитър Рунков. Пулмологът Александър Симидчиев и имунологът Андрей Чорбанов, познати на обществото с активните си позиции по темата „Covid-19“, също вече са народни представители - от „Демократична България“ и „Има такъв народ“. Сред 30-те депутати на Движението за права и свободи, също има ново лекарско попълнение - бившият министър на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров. ДПС може да се похвали и с едни от най-дългогодишните парламентаристи, за които този мандат ще бъде седми и дори осми - Йордан Цонев, Хамид Хамид, Рамадан Аталай и Хасан Адемов.

И още нещо интересно: в новия български парламент ще се срещнат личности, заявявали общи политически позиции в началото на кариерата си, а след това поели по различни пътища. Такъв е случаят с петима души от екипа на студентското телевизионно предаване „Ку-ку“ от зората на демокрацията у нас, чиято съдба, 30 години по-късно, им отрежда да бъдат колеги в законодателния орган на страната. Но от различни партии. Сега предстои да разберем дали петорката Слави Трифонов, Тошко Йорданов, Ивайло Вълчев, Любен Дилов-син и Радомир Чолаков ще надмогнат своите политически противоречия и ще заговорят в един глас срещу статуквото, дори чрез запазената марка на предаването – политическата сатира.

Тържественото първо заседание ще се осъществи в историческата сграда на Народното събрание, на едноименния площад в София. За това се договориха представители на всички парламентарно представени политически формации, без ГЕРБ.

Предстои президентът да започне политическите консултации с парламентарно представените партии за готовността им да съставят следващ кабинет. След тях ще се „завърти и парламентарната рулетка“. Държавният глава има право да връчи три проучвателни мандата. С кой от тях ще бъде съставено правителство, предстои да разберем.