Пандемията промени много неща в битуването ни, в работата ни, в чувствителността ни. И именно тази промяна е тънката червена линия в новата изложба „Бури, парк, принцеси с ролки“, която се открива на 16 април в софийската галерия „Структура“ и става повод авторката Даниела Костова отново да се завърне в родната България.
Тя е родена в София, където завършва Националната художествена академия със специалност „Живопис“ през 1998 година и „след известно време на експерименти“ заминава да учи в Политехническия институт Ренселиър (RPI), Ню Йорк „Rensselaer Polytechnic Institute, Troy, NY“. След дипломирането си е поканена да стане част от екипа на института, където преподава и в момента „Дигитални Образи“.
Даниела се занимава с т.н. неконвенционални форми в изкуството още като студент в София – прави видеа, пърформанси, използва различни видове дигитални медии. Работите й са хибрид между съвременния западен арт активизъм и класическия български прочит. Според нея е много важно да погледнеш на културата, която носиш в себе си, през призмата на някое друго място. Подобен опит дава повече информация кои сме ние. Именно в тази връзка през 2006 г. прави документалния филм „Тяло без органи. Български бар“, който е своеобразно изследване за това как се променя родната култура, естетика и разбирането за нея извън границите на страната и по-конкретно в един космополитен град като Ню Йорк. През май 2007 „Тяло без органи“ е показана като инсталация, специално конструирана за пространството на галерия Assab One, Милано. Всъщност Даниела Костова е показвала творбите си по целия свят - в Музеят в Куинс (Ню Йорк), Институтът за съвременно изкуство (София), Кунстхале Виена (Австрия), Биеналето в Антакия (Турция), Центърът за съвременно изкуство (Женева) и мн. др. И България винаги е част от тези творби, а днес родината й е домакин на последната изложба „Бури, парк, принцеси с ролки“.
„След като заминах за Ню Йорк аз продължих връзката си с България и много често работех с български куратори – споделя художничката в интервю за програма „Христо Ботев“ на БНР. – Ето, сегашната ми изложба е направена с Илина Коралова, работила съм с Борис Костадинов, с Мария Василева. Историята ми като човек, начинът по който виждам нещата е много силно повлиян от това къде съм израснала, с кого съм работила, как съм се развила като художник. И този диалог е много градивен, но също така ме приземява по някакъв начин. С куратора Илина Коралова се свързахме преди три години. Родиха се много идеи, част от които развихме в настоящата изложба. Ние сякаш продължихме този диалог.“
Диалог, който почти през цялото време се осъществява от дистанция между Ню Йорк, където е Даниела и Лайпциг, където живее и работи Илина, и на фона на една световна пандемия.
Изложбата представя три творби, създадени в последната година и, както самата авторка казва, това е личната й перспектива към един особен, странен, дори налудничав момент, който преживяваме. „„Бури, парк, принцеси с ролки“ не без ирония отразява парадоксите на (само)изолацията и осъзнаването важността на социалния контакт; на (само)ограниченията и засиленото желание за тяхното премахване“, обяснява авторката:
„Още от самото начало на пандемията проблемът с дизайна ми стана много интересен, защото беше ясно, че ситуацията ще рефлектира върху всички сфера от живота ни, заради дистанцията от маските, маркировките навсякъде. Виждаме промяна на дизайна на средата, но и промяна в дизайна на нашите отношения. В Ню Йорк например ресторантите навсякъде изнесоха едни полунаправени допълнителни постройки от много евтини материали, които изцяло промениха външната среда. Някак си започна все повече да липсва стабилността, която виждахме около нас. Няма я тази материалност, която е свързана с определен стандарт. В момента всичко се поставя под въпрос, цялата ни материална култура дори.“
А къде в цялата тази картина са бурите, кои са парковете и защо днешните принцеси са с ролки може да разбере всеки, който е в София до 29 май и посети галерия „Структура“.
Съставил: Весела Кръстева / по интервю на Диана Попова, БНР- „Хр.Ботев“/
Снимки: личен архив, facebook.com daniela.kostova.54 и structura.gallery
Защо гласувам? – въпрос, който води действията ни в ден на избори. "Хората, които не могат да си отговорят по принцип не гласуват", казва Венци Георгиев. Той е член на избирателната секция в Лас Вегас, САЩ. Казва, че в този американски град..
Спокойно протича изборният ден и в Дуисбург. Очаква се, както и на предходните избори, в германския град да гласуват между 300 и 400 души. Предпочитанията си сънародниците ни изразяват само с хартиени бюлетини. „ На предишни избори сме наблюдавали..
Изборният ден в Рединг, Югоизточна Англия, протича спокойно. Очаква се да гласуват около 300 души. В единствената секция в града се гласува само на хартия. Вече втори вот изборната секция е на нов адрес, но не е ясно дали това ще повлияе на..