„Аз съм Георги Иванов от 12 клас на Софийската математическа гимназия и основният ми интерес е физиката, която през годините заема различни форми – започвайки със състезателна, минавайки през експериментална, научна и стигайки до образователна.“

Така простичко се представя един от избраниците на Харвардския университет за тази година, която според анализите се оказва и най-трудната за прием. Кандидат-студентите са били 57 000 души от цял свят, като одобрените са едва 1968 или 3,4%. Един от тях е и българинът Георги Иванов, който от съвсем малък е привлечен от науката и физиката. Причината открива в интересните истории за известни учени, които разказвали баба му и дядо му. Именно те са и единствените, свързани с математиката в семейството му – баба му е физик, а дядо му – инженер. Колкото до откритието, че има талант – Георги лаконично отговаря:

„Още от предучилищна възраст започнах да решавам задачи за по-горни гласове и да се явявам на състезания по математика. От резултатите, които постигах, не беше трудно родителите ми да забележат, че имам качества за математик или физик в бъдещ план.“

Следват години на упорита работа, решаване на задачи и много бабини истории за невероятни учени, които са учили и завършили „магичното място“, наречено Харвард. И Георги решава да последва мечтите си и той да е като тях, кандидатства и седмици преди да навърши 19 години, на 7 април т.г. получава чакания отговор:

„Никой, който кандидатства в Харвард не вярва, че ще бъде приет, затова не мога да кажа, че очаквах, просто много се надявах. Интересното беше, че отговорът от Харвард беше последният, който отворих. Преди това получих откази от други големи университети в САЩ и беше голямо напрежение, когато остана университетът, първенец в световните институти. До последно не вярвах, че точно там ще бъда приет, докато не отворих писмото и не видях изписано с големи букви „Поздравления“. Тогава започнах да скачам от радост и бих казал, че това беше кулминацията на години, години труд и мечти. С какво ги спечелих? Билетът за Харвард или печелившият фактор, така да го наречем, беше че обучавах на наука 700 деца в България. Начинът, по който успях да представя тази дейност в есетата си и в интервюто, впоследствие беше факторът, който накара Харвард да ме приемат“ – категоричен е Георги.

Става дума за социален проект, който Георги осъществява съвместно с личния си ментор, американеца Луис Ломели – основател на организацията за младежко развитие Vox Tua. Идеята им е да накарат децата да погледнат на науката, чрез личния опит и приложението ѝ в ежедневието. Насочват се към ученици от 1 до 4 клас, в общините Павликени и Сливен, които нямат достъп до ресурси като тези на връстниците им в добре оборудваните училища. И чрез провеждането на научни експерименти пред децата и с тяхно участие, Георги приближава науката до тях, успява да ги заплени и да им покаже друг начин на преподаване.Така, чрез проекта, Георги открива друга страст в живота си –менторството и „предаването“ на науката на деца. Страст, която със сигурност иска да продължи и в бъдеще: „Този проект ми показа, че искам да се намирам точно на границата между науката и самото общество“. А пътят до тази „граница“ за Георги Иванов сега минава през образование в един от най-елитните университети в света.

„Бих казал, че ми предстои дълъг период на образование и на фокусирана работа, но съм категоричен, че каквато и посока да взема в нея, задължително ще присъства и България. Планирам да се завърна в родината си и да продължа своята дейност, под някаква форма, защото смятам, че може да се представим много по-добре пред света и аз лично мога да спомогна това да се осъществи, като използвам натрупаните знания, умения, ресурси и опит от елитна институция като Харвард.“

И това не е Американската мечта, това просто е мечтата на Георги от България!

Снимки: личен архив