Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лазаровден – празник на младостта и красотата

Снимка: архив

Отново е Лазаровден – денят, в който Христос извършил едно от чудесата си, възкресявайки праведния Лазар. Това е и празникът, предвестник на Христовото възкресение, което честваме седмица по-късно. Някога Лазаровден бил важен етап от социализацията на младите момичета в предженитбена възраст, които с цветен венец на главите си влизали в ролята на лазарки.

За разлика от онлайн обучения и конференции, обичаят губи своя смисъл без обредните обиколки на лазарките, без звънките им песни-наричания, песни-възхвала на пролетта и красотата. „Но трябва да сме разумни и да съхраним здравето и живота на децата и хората от селото“ – убедена е Венцислава Потева, ръководител на самодейни състави и библиотекар на читалището в с. Мировяне.


Векове наред народът ни вярвал, че мома, която не е лазарувала, няма да се омъжи. Възможно е да я сполетят и други нещастия – например змей да я грабне и да я отнесе надалече. В повечето райони се подготвяли още от Младенци (9 март). Събирали се в празнични дни по махали и учели песните и игрите от някоя жена, лазарувала преди време. Определяли ролите си в обичая – коя ще води лазарското хоро (наричали я Боенец, кума, изводачка и пр.), кои ще са „шетачките“ и кои ще пеят. Разположен календарно на прехода зима-пролет, обичаят обикновено съдържа и обредни обиколки, които лазарките извършвали около ниви и ливади. А песните, които изпълнявали, били посветени на бъдещото плодородие. По домовете в селото лазарките също пеели специални песни-наричания за здраве и благоденствие, а „шетачките“ танцували по дворовете. Облечени с новите си носии и нагиздени с красиви венчета от живи цветя, девойките били символ на младостта, красотата, новото начало и надеждата за здраве и плодовитост.


След години забрава, през последните няколко десетилетия Лазаровден се празнува в повечето села и по-малки градчета, където възкресената традиция намери нов живот и последователи. Всъщност, на някои места обичаят никога не е изчезвал напълно, но е изпълняван в променен вариант и тесен роднински кръг. През 2020-а за пръв път много читалища в страната не подготвиха своите лазарки, а песните им звучаха само из социалните мрежи. Независимо, че тази година Лазаровден е в период, в който мерките срещу коронавируса са „разхлабени“, ръководителите на повечето самодейни групи се отказаха от провеждането на обичая. „Добре поне, че имаме записи от миналите години, за да ги видим и да усетим празника“ – казва Иван Наумов, председател на читалище „От извора – 2013“ в Сапарева баня.


В някои села все пак са решили да поведат лазарките, но само пред домовете, с маски и на необходимото разстояние. „Може да не е с всички елементи, но ще направим обичая – казва Маргарита Петкова, кмет на с. Царевец . – Ако се откажем от всичко, какво ще се случи с живота ни, а и как ще предадем традициите? Нали е за здраве и сбъдване на добрите ни пожелания. Честит да ни е празникът и да има светли дни пред всички нас, най-вече – пред децата ни!“

Снимки: БГНЕС и архив


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

За обредната храна в традиционната ни култура

Обредната храна е неизменна част от ритуалната система на българина. А в календара на българското село преди повече от век, храната с месо е била рядкост, общо взето 4-5 пъти в годината – Коледа, Гергьовден, Петровден, рибата за Никулден и пр. Затова..

публикувано на 14.06.25 в 13:15
Снимка: Международен фестивал „Средновековен Търновград“

За три дни през юни Велико Търново заживява във времето между XII и XIV век

За десети пореден път фестивалът "Ежедневието на Средновековен Търновград" ще събере от 6 до 8 юни участници от различни краища на Европа, за да възстанови историческите събития и бита на града такива, каквито са били между XII и XIV век, когато е..

публикувано на 03.06.25 в 08:35

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25