Пандемията от Covid-19 превърна туризма в една от най-големите си жертви, изправяйки пред редица проблеми заетите в сектора. А те са свързани както с несигурността дали хотелиерите ще имат пълноценен летен и зимен сезон, така и с невъзможността да гарантират стабилна заетост на своя персонал.
„Хотелът, в който работя, е готов да посреща туристи, но, може би, съм един от малкото щастливци, които разполагат с качествен екип и имат записвания за началото на сезона“ – посочи по време на конференция, посветена на проблемите в бранша, управителят на хотелски комплекс в Кранево, Владислав Великов. В своята практика, той е опознал добре успешните подходи за набиране на квалифицирани кадри. Знае и кои фактори оказват негативно влияние върху подбора на човешките ресурси:
„Проблемите с кадрите са много, като един от тях е липсата на доверие. Браншът го загуби в началото на пандемията, но това не беше по негова вина. Прекалено много качествени хора се преориентираха към други индустрии, както заради заплащането, така и заради целогодишната заетост. Други трудности, с които се сблъскваме, са свързани с липсата на целеустременост у служителите, както и насоки от наша страна. Хората имат нужда да им бъде показан правилния път и да им бъде обяснено, защо си струва да работят в най-интересната индустрия в страната.“
Особено важно за издигането на престижа на професията, както и за привличането на нови кадри, е укрепването на връзката между университетите и бизнеса – убеден е Великов. По думите му, добрата подготовка в етапа на средното и висше образование категорично не е достатъчна, за да започнеш работа на терен. Необходимо е да се отдели възможно най-дълго време за практика с посещение в хотели, ресторанти, срещи с управители и собственици.
Връзката между учебните заведения и бизнеса обаче, изглежда, че не е достатъчно стабилна. Затова свидетелстват думите на преподавателя в Професионалната гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ във Варна – Ваня Емилова.
„Ние често срещаме отказ от страна на работодатели да приемат ученици през учебната година за практика в реална работна среда. Това е при условие, че работодателите нямат ангажимент да заплащат каквото и да било на учениците. За тези стажове се сключват договори между работодателите и училището. В тях ангажиментът на работодателя е да подсигури работно място на учениците за определено време, в зависимост от програмите на различните специалности.“
Учебните практики да се провеждат по време на активния летен сезон – препоръчва още Емилова. В противен случай учениците няма как да се обучават ефективно в сфери като барманство, готварство, сервитьорство и пр., освен ако даден хотел не работи целогодишно. По отношение на помощта, която получават от бизнеса за обновяване на учебните кабинети със съвременно оборудване, преподавателката изтъкна, че интересът не е особено голям:
„От 5 години насам, аз не помня да сме имали предложение от страна на бизнеса. Малко са и главните готвачи, които ни подават ръка, но все пак го правят. Би било добре да бъде направен обмен между готвачи и учители, за да бъдем по-добри в работата си с учениците.“
И все пак, от гимназията не спират да търсят възможности за представяне на учениците пред работодатели от бранша. Една от тях са ежегодните състезания, които отличават най-добрите в различни специалности – организация на хотелиерството, производство и обслужване в заведенията за хранене и развлечение, производство на кулинарни изделия и напитки. Първите места осигуряват на младите участници възможност да бъдат забелязани и наети на стаж или работа в сферата на хотелиерството и ресторантьорството.
Статистиката сочи, че сектор „Туризъм“ формира 12,9 на сто от БВП на страната или близо 10 млрд. Средната заплата за месец декември 2019 година в страната е била 1468 лева, а за сектор „Туризъм“ – най-високата е 906 лева през септември 2019 г. Въпреки това Министерството на туризма е с най-нисък бюджет от всички ведомства, като разходната му част е около 21 млн. лева.
Снимки: Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“, архив
Скалните венци, надвесени над река Русенски Лом и нейните притоци Бели, Черни и Мали Лом са магнит за природолюбители и търсачи на висок адреналин. Целият район е известен като Поломието или „Планина под равнината“. В течение на хилядолетията тук реките..
“София за начинаещи в 55 стъпки” – така се нарича туристическата обиколка на българската столица, организирана от Общинското предприятие „Туризъм“ (Visit Sofia). Безплатният пешеходен тур е подходящ за хора от всички възрасти, продължава 1 час и 45..
Чаирските езера са защитена местност в Западните Родопи, известна с естествено образували се свлачищни езера. Те са покрити с дебел торфен килим, а наоколо погледът се любува на зелени ливади и вековни смърчови гори. Намират се на 19 км източно от..