Скръбната вест за кончината на ангелогласната Ваня Костова съобщи композиторът Стефан Диомов, с когото тя направи някои от най-красивите си песни. А синът ѝ Боян Михайлов, с когото пееха в дует, в продължение на часове публикува може би десетки нейни снимки и песни. Тъжната новина се разпространи буквално за минути, а социалните мрежи и информационните рубрики в интернет се изпълниха със спомени за нея, с думи на обич и с нейни изпълнения. 

Родена на 18 април 1957 г. в Димитровград, Ваня Костова е израснала в Бургас, където завършва езикова гимназия. Още като ученичка пее навсякъде, където ѝ се удаде възможност, но това ѝ пречи да посещава редовно училището. В интервюта за Радио България с усмивка разказваше колко пъти майка ѝ (шивачка по професия) е разговаряла с преподавателите и е успявала да я спаси от изключване. По-късно Ваня Костова завършва Българската държавна консерватория (днес НМА „Панчо Владигеров“) в класа на Георги Кордов.

Първите си стъпки като професионален изпълнител Ваня прави с вокалната група „Тоника СВ“, в която е заедно с Милица Божинова, Ралица Ангелова, Драгомир Димитров и Теодор Шишманов. Групата е сформирана към Ансамбъла на ГУСВ (Главно управление на Строителни войски), а участниците в нея са подбрани след национално прослушване. От този период са популярните песни „Приятели“, „Аз и моето момиче“, „Като сън“, „Конче мое“, „Къде си“, „Вместо сбогом“, „Ако те има“, в които тя е солистка на „Тоника СВ“ Шест години по-късно започна самостоятелна кариера и през 1987 г. се появи първият ѝ солов албум „Песни от концерт“ – запис на нейна изява в НДК.

Заедно с Мими Иванова и Роси Кирилова пееха в трио „МВР“ (по първите букви на имената им – Мими, Ваня, Роси). Участваше и в различни дуети, но с особена радост пееше със сина си. Трудно е да се каже откога майка и син са заедно на сцената, но през последните години те радваха публиката с многобройни концерти. През 2008 година изпълнителката отбеляза 25 години на сцена с концерт и двоен албум.

Едва ли е необходимо да припомняме, че Ваня Костова е сред най-обичаните български поп певици и един от най-топлите гласове в нашата поп музика. Във всяка своя песен тя влагаше частица от себе си, а публиката я даряваше с обич и безкрайни аплодисменти. Дори и през последните години, когато по-рядко се появяваше по медиите, нейният красив, сърдечен и завладяващ глас си остана част от нашите празници, особено Рождество и Великден, на които тя посвети прекрасни песни. Нека не забравяме също, че много наши сънародници в чужбина и до днес припознават като свой химн „Здравей, как си, приятелю“ – песента на „Тоника СВ“, която разказва какво е да ходиш по чужди улици, а да сънуваш България и българските си приятели.

Ваня обичаше много своите песни, обичаше поезията и често цитираше стихове, в които се говори за любов – за онази любов, която свързва хората, независимо от всички различия. Като стиховете на Надежда Захариева от песента „Любов е да дадеш“:

Любов е да помогнеш, любов е да дадеш. На гладния – надежда, на сития – копнеж... Любов е да раздаваш душата си без жал, ревниво да забравяш кому какво си дал...

Поклон пред паметта ѝ!