21 май е световен ден, посветен на културното многообразие – ден, в който чрез различни инициативи се засвидетелства съпричастност, уважение и приемане на различните национални култури.
В наши дни най-силните посланици на българската култура зад граница са сънародниците ни, които живеят извън пределите на страната. Те са хората, които на всекидневна база олицетворяват България и българското в обществата, където живеят.
Българите в чужбина пазят жива връзката с езика и традициите ни и това се наблюдава както сред по-възрастните емигранти, така и сред техните деца, въпреки различните социални контексти, в които се намират, категоричен е доц. д-р Николай Вуков от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Той е част от екипа, провел мащабно проучване относно културното наследство и институционализацията на българските исторически и съвременни мигрантски общности. Освен към сравнително добре познатите български диаспори в Европа и САЩ, учените се фокусират и към почти непроучвани исторически и съвременни мигрантски групи в Южна Америка, Близкия Изток, Африка, Австралия, Канада и пр.
Макар съвременните средства за комуникация да скъсяват разстоянията и улесняват връзката с родината, има различни трудности, които сънародниците ни срещат по пътя на съхранението на своята културна идентичност. Те варират в зависимост от различните социални, културни политически и социални контексти, поради което е трудно да се прави обобщение.
„Все пак има някои споделени препятствия и те са свързани най-вече със съсредоточаването и консолидирането на българските емигранти в чужбина – конкретизира доц. Вуков и обяснява, че когато общностите са съсредоточени около едно ядро, имат по-компактно присъствие в съответната страна или град. – Не е без значение и това как местната държава подпомага емигрантите чрез различни законодателни, културни и политически мерки – възможностите за създаване на национални институции на емигрантите в чуждия контекст. Всички тези трудности бележат процеса на създаване, установяване и поддържане на български институции в чужбина. А именно тези институции са основен фактор за съхранението на българското културно наследство в чужбина.“
Такива важни институции са българските училища зад граница, църковните общности и културните центрове, които фокусират в себе си различни дейности, свързани с опазването на традициите.
„Често пъти, без да изключвам партнирането с българската държава, изграждането на тези институции е резултат на самоинициатива. На вътрешна необходимост за поддържане на мрежа от сънародници в чуждата страна и желание за институционализиране на дейността, така че практиките по съхранение на традициите да имат своята устойчивост, въпреки различния контекст в чуждата държава.“
Независимо от това колко различни могат да бъдат практиките, свързани с установяване и поддържане на общностен живот в различните страни на пребиваване, българските общности споделят помежду си редица практики, свързани с връзката с България – основни пунктове в празничния календар и изключителен дух на съпричастност към българската общност в най-широк план. Това по категоричен начин е показано във филма „Посланици на духовността“, включващ теренни записи от това мащабно проучване на българските диаспори на 4 континента. Вижте го.
Узурпирането на културно-историческо наследство е една от многобройните неминуеми последици от всеки един военен конфликт както в исторически план, така и днес. До приключването на войната в Украйна е невъзможно да бъде направен адекватен анализ на..
С кратък видео калейдоскоп от "неразказани истории" на достойни българи – учени, предприемачи, инженери, художници, допринесли за доброто име на страната ни пред света, започна един нетрадиционен обществен форум, който демонстрира постиженията на една..
По информация на Генералното консулство на България във Валенсия към момента няма данни за загинали или пострадали български граждани , съобщиха за БНР от пресцентъра на МВнР. Не са постъпвали и сигнали от бедстващи наши сънародници...
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи..