Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сезонният труд в България и надеждите на туристическия бизнес за по-добър летен сезон

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Липсата на достатъчно квалифицирани кадри и трудното задържане на добре обучен и умел персонал е една от незарастващите рани в тялото на българския бизнес. Проблемът е траен и води началото си още далеч преди пандемията от Covid-19 и последвалата я абсолютна несигурност, която продължава близо година и половина. Въпреки това, интересът към сезонната работа остава относително постоянен, но работниците, които избират подобна форма на труд, трябва да внимават – както с избора на работодател, така и за възможността да защитят правата си, ако това се наложи. От коректността на работодателя им зависи и дали ще могат да сключат трудова застраховка, както и дали ще съумеят да регулират времево извънредния труд, който при сезонната работа не е изключение.

Срещата с много нови хора, емоцията, която изпитваш, попадайки на ново място, както и самостоятелността, са трите основни преимущества на сезонната работа, извън родното място.

Предизвикателствата са много – не изкарваш кой знае колко пари, но успяваш да ги заделиш, ако си спестовник. Подсигуряват ти квартира, храна, всичко – споделя пред Радио Видин сезонният работник Райна Ангелова и допълва:

„Винаги съм се разделяла с работодателите си с добри впечатления и взаимоотношения. Когато човек си знае цената и си постави условията още в началото, може да прецени дали дадената работа е за него или не“.

Обичайна практика, за която трябва да сме нащрек когато започваме сезонна работа е, че често некоректният работодател се отказва от предварително договореното, особено, що се отнася до осигуровките на своите работници.

„Много често се случва някой да каже, че ще те осигурява на 8 часа и да не го изпълни. На морето много често се случва да нямаш почивен ден и да се работи 7 дни в седмицата. Когато обаче пресметнеш заплатите, които са в пъти по-високи от минималната, си заслужава“ – казва Георги Данаилов, който тази година е избрал да остане в родния си град, където да потърси по-стабилна работа.

Наложеното мнение, че младите хора не са способни да работят, а за тях е важно основно забавлението, не е много коректно, тъй като това е строго индивидуално за всеки“ – смята Данаилов и пояснява:

„Наистина много от младите, които работят на морето, са там и за да се забавляват, но всеки сам трябва да прецени силите и възможностите си, особено ако знае, че утре трябва да е на работа от ранно утро.“


Как ще повлияе върху икономиката наемането на сезонните работници през летния сезон? Този въпрос вълнува немалка част от туристическия бизнес, който успя да устои на предизвикателствата и понесените загуби, провокирани от пандемията. По думите на председателя на Националното сдружение на малкия и среден бизнес в България – Елеонора Негулова, бизнесът се надява:

„Да има раздвижване и да премине третата вълна, да се връщаме постепенно към някакви обороти, които са в рамките на 50- 60% от периода преди кризата. Има специфика в зависимост от вида на туристическите обекти – по-малките обекти като че ли по-добре се справят. Надяваме се да имаме един добър сезон“.

Несигурен остава успешният сезон за обекти, които разчитат основно на чуждестранни туристи. Лъч надежда остават българските, които и тази година ще предпочетат почивка по черноморското ни крайбрежие.

Съставил: Йоан Колев по м-л на Радио Видин, с автор Пламен Коцев

Снимки: ЕПА/БГНЕС




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 35

В брой 35 на предаването слушайте: Ново българско училище отваря врати в Италия (град Авелино) – интервю с Венета Ненкова, председател на Асоциация "Паралел 43", която стои зад създаването му; От детските рисунки в Бургас до платната с..

публикувано на 16.01.25 в 12:00

Над 30 сорта азалии цъфтят в Ботаническата градина

Тропическата оранжерия на Ботаническата градина на БАН ще бъде отворена за посетители от 16 до 26 януари всеки ден от 10,00 до 16,00 часа. В колекцията цъфтят над 30 сорта азалии, част от тях – използвани за украса на царския дворец в миналото...

публикувано на 16.01.25 в 06:30

Разговор с Мари Врина-Николов за българската литература в превод на френски

Среща-разговор, посветена на българската литература и превода ѝ на френски език, със специалното участие на Мари Врина-Николов и Рене Карабаш ще се проведе тази вечер от 18,30 ч. във Френския институт в София. Модератор ще бъде Люк Леви, директор на..

публикувано на 16.01.25 в 06:00